МАРТЕНСКИ ПЧЕЛАРСКИ РАБОТИ

Детайли
Категория: Отглеждане на пчели
Публикувана на Вторник, 18 Февруари 2025 04:51
Написана от Super User
Посещения: 40

При тихо, слънчево време и температура не по- ниска от 16- 18 С се извършва основен пролетен преглед.
При осиротели пчелни семейства майката се сменя с резервна, ако няма такава се присъединяват.
Първото десетдневие на март (за топъл климат) и второто (за по- хладен), се подава по няколко пъти седмично по 0,5- 1 л захарен сироп. Начало на подбудителното подхранване (50- 60 дни преди започването на първата главна пчелна паша). То се извършва със захарен сироп, в съотношение 1:1, по 200- 500 мл, през два- три дни. До пилото се поставят светлокафяви пити с разпечатан мед. Снемат се мишите предпазители. Зареждат се поилките с вода. Провежда се пролетно почистване и подреждане на пчелина.

Първият календарен месец на пролетта се характеризира с преходност на атмосферните прояви. Средните месечни температури са положителни (освен в планините) и за северната част на страната са между 4 и 6,3 С (хладна пролет), а за Тракия и долината на Струма – между 6 и 8 С.
През месеца влажността на въздуха е висока, валежите са предимно от дъжд (в планините – от сняг). Слънчевото греене се увеличава и достига между 131 и 170 часа.
КАЛЕНДАР НА ЦЪФТЯЩАТА РАСТИТЕЛНОСТ
С увеличаване на слънчевото греене все повече медоносни растения разцъфтяват – дрян, синчец, леска, кукуряк, бряст, чемшир, иглика, подбел, миризлива теменуга, великденче, иглика и др. по бреговете на реките, отрупани с цвят, се виждат ивата, черната топола, елшата, а в градините и дворовете – бадемът, зарзалата, кайсията и джанките. Неспирен поток от летящи пчели с препълнени кошнички от цветен прашец оглася полето и градините.
РАЗВИТИЕ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА

 Месец март е един от най-критичните в живота на пчелите. В зависимост от времето те са принудени ту да оформят пчелното кълбо при застудяване, ту да го разпускат в топлите дни и активно да летят за събиране на пресен нектар и цветен прашец. Наблюдава се активизиране на яйценосната дейност на майките и увеличаване на площите с пило (на 3-4 пити). За да се поддържа необходимата температура (32-34 С) за отглеждане на пилото, консумацията на мед и пчелен прашец се увеличава. Силата на пчелните семейства намалява, независимо от увеличаването на площите с пило. Получава се диспропорция, при която броят на умрелите пчели е по-голям от ежедневно излюпващите се млади.

 През този период за слабите семейства са много опасни възвратните застудявания, продължаващи по 7-8 дни. Тогава пчелите плътно покриват пилото, за да го затоплят. Контактите с медовите запаси не са преки, вследствие на което пчелното семейство загива от глад.

ПЧЕЛАРСКИ ПРАКТИКИ НА ПЧЕЛИНА
В отделни дни температурите се повишават от 15 до 33 С, което създава условия за работа в пчелина 

А. Провеждане на системни осведомителни и основен пролетен преглед на семействата. По време на тези прегледи се прави преценка на: пчелната майка, площите с пило, силата на пчелното семейство, количеството и качеството на меда и пчелния прашец, здравословното състояние на пчелните индивиди.

 Б. При установяване на нередности се прилагат следните практики:

 1. На осиротелите семейства и такиви с майки търтовки се предават плодни майки, зазимени в нуклеуси.

2. Прекомерно разширените гнезда се стесняват и затоплят.
3. Когато в гнездото има влага, плесени, диарични петна или пити, проядени от мишки се извършва следното: плесенясалите пити, по които няма пило се заменят с такива от склада; изваждат се питите, проядени от мишки; замърсените с диарични петна кошери се заменят с чисти дезинфекцирани, в които се прехвърлят семействата (ако времето позволява); почистване на дъната на кошерите, след което се обгарят с газова горелка (ако е възможно на всички кошери в пчелина); подморът от дъното се събира, част от него се изпраща чрез ветеринарен лекар във вид на проба за лабораторно изследване. Останалото количество се изгаря.
4. При наличие на мед по –малко от 5-6 кг се пристъпва към подхранване. Ако времето позволява се извършва през 2-3 дни със захарен сироп в съотношение 1:,1, по 200-500 мл.
5. До пилото се поставят светлокафяви пити с разпечатан мед, при цъфтеж на овошните градини и репко – ако е необходимо и по 1 рамка с восъчна основа (за районите на Южна България).
6. Снемат се мишите предпазители.
7. Семействата се наблюдават за болести, характерни за този период.
8. Третиране на пчелните семейства против вароатоза с Екостоп, Варостоп и други ВМП и против нозематоза (ако е констатирана) с Нозестат.
9. Почистват се диагностичните площадки. Поилките редовно се зареждат със затоплена и леко подсолена чиста питейна вода.
10. Семействата, които ще се изнасят на опрашване, акация, рапица, репко и друга медоносна паша е необходимо да се подготвят, с цел да достигнат необходимото развитие и сила и да се получат добри резултати от тези практики.
Всеизвестно е, че новата пчеларска година започва след приключване на последната главна пчелна паша. Добре подготвените през есенния период пчелни семейства с помощта на пчеларя са в състояние успешно да презимуват. Това може да се постигне само тогава, когато те са силни, имат млада пчелна майка, много млади пчели, добри по количество и качество достатъчни хранителни запаси от пчелен мед, пчелен прашец и сухо гнездо.
В повечето райони на страната ни нуждите на пчелните семейства от пчелен прашец са най-големи през есента и в края на зимата. Тогава пчелите отглеждат пчелното пило и са необходими големи количества белтъчни вещества, които те могат да си набавят единствено от цветния и/или пчелен прашец и техните заместители.

 Защото и в двата тежки периода за семействата е нужно в тях да има млади, жизнени с големи мастни тела пчели. Те ще са в състояние не само да презимуват, но и да отглеждат първите поколения новоизлюпили се пчели, които ще спомогнат за бързото развитие на пчелните семейства преди първата главна пчелна паша.

За да се осъществи всичко това, е необходимо пчеларят да извърши още през активния сезон следните пчеларски практики:

 След първата главна паша да се отделят за всяко пчелно семейство резервни пити (по 2-3 с доброкачествен нектарен мед и 1-2 пити с пчелен прашец). Пчелният мед не трябва да бъде от репко, синап, рапица или слънчоглед. Такъв мед бързо кристализира. Подбират се пити с правилно изградени килийки, с кафяв или светлокафяв цвят, които са запълнени и запечатани с течен нектарен мед и пчелен прашец. Тези пити се изваждат от пчелните гнезда и се подреждат в магазини (корпуси), така че между тях да има свободно пространство (например, в един магазин вместо 12 пити се поставят 8). Съхраняват се в складови помещения с бетонен под, цокъл, замрежени, добре затварящи се врати и прозорци. Те трябва да са сухи, хладни, проветриви и чисти, в които най-високата температура да е 8 С, а най-ниската – 0 С. Да не са достъпни за пчели и други насекоми и мишки.

 Чрез прашецоуловители да се събират необходимите количества цветен прашец през периода на най-големият му принос от пчелите. Същият да се подложи на изсушаване, вакумиране и съхраняване в хладилник при температура от 0 до 4 С. Цветният прашец може да се съхрани и като се смели предварително и се смеси с равно количество чист нектарен мед от здрави пчелни семейства. На 10 кг смес се добавя 1 грам сол. Така смесен се съхранява в буркани или емайлирани съдове. Накрая се залива отгоре с пчелен мед. Бурканите се затварят с капачки на винт, а съдовете плътно се покриват с капак. Поставят се в тъмно и хладно помещение при температура от 0 до 4 С.

 По този начин пчеларят ще създаде резерв от най-необходимите хранителни вещества (пчелен мед и цветен и/или пчелен прашец) за пчелите. Известно е, че пчелните семейства изпитват белтъчен глад през месеците февруари и март. Тогава пчеларят може да подпомогне семействата по следните начини, за да могат те да получат необходимите им белтъчини, които са крайно оскъдни в заобикалящата ги природа:

 Полутвърда храна (кърмова маса) с цветен прашец. Тя се приготвя по следната рецепта: 1 кг предварително смлян цветен прашец се смесва с 1 кг от нектарен мед от здрави пчелни семейства и след това се разтапя на водна баня (до 42 С). Към разтопената смес се добавя 500 грама преварена и изстинала вода и 1 грам сол. Добре се разбърква до разтваряне на всички съставки. Към 7, 500 кг пудра захар постепенно се добавя готовия разтвор, докато добие вид на тесто. Опакова се в полиетиленови или марлени торбички по 500 грама. След това се разточват и полагат върху плодниковите (корпусните) рамки над кълбото, под възглавницата, двукратно или трикратно по 500 грама в зависимост от силата на пчелните семейства (предварително надупчени едностранно).

 Полутвърда храна (кърмова маса) със сухо мляко. Приготвя се по следната рецепта: на 8 кг пудра захар предварително смесена със сухо мляко НИДО на „Нестле”, опаковка от 400 грама (по 20 грама за всяко пчелно семейство от млякото, обогатено с всички витамини и микроелементи) се добавят 1,9 кг пчелен мед (разтворен във водна баня до 42 С) от здрави пчелни семейства и 100 грама преварена вода. Добре се смесват всички съставки докато добият вид на тесто. Опаковат се по описания преди това начин. Сухото мляко може да се закупи от търговските вериги.

 Полутвърда храна (кърмова маса) с извара. Приготвя се и се опакова по същия начин като полутвърдата храна с цветен прашец без добавяне на сол, ако е слабо осолена. Използва се само прясно добита извара.

 Подхранване на пчелните семейства с натурален цветен прашец или заместителите му. За нуждите на 20 пчелни семейства се постъпва по следния начин: в един празен кошер (Дадан-Блат или многокорпусен) се поставя предварително изработена стойка (етажерка), на която се нареждат осем таблички с дълбочина 4 см. Последните е добре да се изработят от хромникелова ламарина или стомана за хранителни цели. От двете страни стойката е направена стъпаловидно, за да могат на нея да се поставят табличките. Стойката е с 3 см по-тясна от вътрешния обем на кошера с магазините (корпусите). На входа на кошера се поставя миши предпазител.

 По този начин се изработва хранилка за пряко вземане на пчелите от табличките на цветния прашец. Зареждането и става веднъж седмично, като предварително прашецът се смила и посипва в табличките. След привършването му, отново се напълват. Същата хранилка може да се зарежда със собствено изработен заместител на цветния прашец. За целта се смесват 5 кг обезмаслено соево брашно (5-7 %), 5 кг соево брашно с високо протеиново съдържание (48-52 %), 1 кг бирена мая, 1 кг сухо обезмаслено мляко и 1 или повече кг цветен прашец (ако има малки запаси от него). Всички съставки, които са на гранули се смилат, след това се смесват добре и с така полученото брашно се напълват хранилките.

 Кошерите и магазините (корпусите) предварително се ремонтират, прогонват, дезинфекцират и боядисват. След това се слагат върху поставки високи 25-30 см. От прилетната дъска до земята под наклон е нужно да се монтира дървена повърхност, върху която да кацат пчелите. Накрая се внася в него стойката и напълнените таблички с цветен прашец.

 Този тип хранилки имат следните предимства: пести се време за изработване и поставяне на полутвърдите храни; не се безпокоят излишно пчелните семейства; не се нарушава прополисовата запечатка между плодника (корпуса) и възглавницата; задоволяват се нуждите на пчелните семейства от цветен прашец или заместителите му, когато в природата няма необходимата цъфтяща растителност; пчелите вземат бързо и с желание прашеца от табличките; избягват се кражбите между пчелните семейства, които са характерни за този период; цветният прашец в хранилките остава сух, чист и недостъпен за мишките. Недостатъкът на тази хранилка е, че пчелите не могат да вземат прашеца при лошо време, което не позволява летежа им.

 Ясни са предимствата на описания начин на подхранване на пчелните семейства с белтъчни вещества и за отглеждане на пилото в този тежък период от живота им. Той е удобен както за пчеларите любители, така и за професионалистите, отглеждащи голям брой пчелни семейства. Наблюдателните пчелари са видели, че през месеците февруари и март пчелите масово посещават местата, където се съхраняват смлени зърнени храни. По този начин те се стремят да набавят оскъдните по това време белтъчини.