Грижа за пчелните семейства през януари

Климатични особености

Януари е най-типичният зимен месец у нас. Пчелните семейства се намират в относителен покой. Поради ниските температури и сравнително дълбокия сняг пчелите са в зимно кълбо и при липса на външни дразнители, като мишки (вътре в кошера), животни, кълвачи, чукане по покривите от клони или падащи ледени висулки от дърветата и др., загубите са само от естествено отпадане на възрастни пчели.

Снеговалежите през месеца са чести и понякога доста обилни. Възможно е навяване на преспи в пчелина и около отделни кошери. Пресният сняг не представлява опасност за пчелите – неговата плътна обвивка пази пчелите от ветровете.

Състояние на пчелните семейства

Ролята на пчеларя се свежда до посещения в пчелина след силни ветрове, за да се ориентира за външното състояние на кошерите – обърнати, паднали покриви, заледени прелки и др. Важно е през този месец да се проследява и състоянието на пчелите вътре в кошерите чрез прослушване. То се извършва с тънък маркуч, като единият му край се пъха в ухото, а другият – през прелката на дълбочина 10-15 см. Ако се чува спокоен и равномерен звук, който при леко почукване отвън по стените на кошера дружно се усилва, а след това постепенно затихва, то пчелното семейство е в добро състояние и не се нуждае от нищо допълнително.

Когато пчелите издават разногласен звук с отделни,ясно открояващи се звуци, вероятно семейството е осиротяло, но в момента също нищо не може да се направи. Изчаква се по-продължително затопляне на времето и осиротялото семейство се присъединява към друго с майка. При силно безпокойство, причинено от лошокачествена храна или от присъствието на мишки, освен горните звукове в гнездото се чува и тревожен звук.

 

Когато на долния вход има много умрели пчели, те се изваждат със закривена тел и внимателно се оглеждат. Ако коремчетата им са подути и при стискане от ануса им излиза мръснокафява течност – налице е някаква диария следствие на паратиф, манова токсикоза, нозематоза или нещо друго. Наличието на кристали сред мъртвите пчели показва, че медът е кристализирал. Когато от пчелите са останали само главите, коремчетата, крилата и краката, а гръдните мускули липсват, значи са изядени от мишки, които са вътре в кошера.

При установяване на голям подмор или на загинали цели семейства пчеларят взема проба и я изпраща за изследване.

При откриване на причините при първия удобен случай пчеларят взема мерки за отстраняването им.
През януари някои пчелари, особено когато се съмняват в количеството на медовите запаси в кошерите, правят и първото подхранване с медено-захарно тесто. То се закупува от пчеларските магазини или се приготвя саморъчно от 1 част втечнен на водна баня до 45°С нектарен мед и 3-4 части пудра захар. Захарта се поставя в широк съд и се издълбава трапчинка в средата, в която се налива разтопеният мед. Отначало се бърка с лъжица, а като се повтвърди, се омесва с ръце до твърдо тесто. По 300-400 г от него се сплескват на питка., загъват се в марля и се поставят върху рамките над кълбото с пчели. При много ниски температури, с цел да не се изстуди кълбото, захарното тесто може да се постави на отвора на надрамъчния капак, където стои хранилката, и се захлупва с нея.

При топли дни с температури над 14°С пчелите излитат около кошерите и правят първия очистителен полет, при който се освобождават от натрупаните в дебелите им черва неусвоени остатъци от храната. Желателно е в такива дни да се почистят прилетните дъски от снега. Махат се временно мишепредпазителите, за да могат пчелите свободно да изнасят навън падналите по дъното умрели пчели и разпечатки. При голям сняг пред кошерите се разстила слама или картонени и други плоскости с цел пчелите да кацат върху тях, а не върху снега, където премръзват и загиват.

Работа на пчеларя

През януари пчеларят е най-малко ангажиран в пчелина, затова трябва да използва свободното си време за изработване или за ремонт на кошерите и инвентара, да подготви и да постави теловете на рамките и др., да чете пчеларска литература и да посещава учебните форми, ако има такива.