От положените грижи за пчелите в голяма степен зависи и получаването на добри добиви от тях. Онзи пчелар, който добре познава условията в своя район, който регулира развитието на пчелните семейства съобразно с пашата и знае как най-добре да я използва, получава винаги повече мед и восък в сравнение със съседите си. Времето, през което настъпва главната паша, е различно, затова и грижите за пчелите не са еднакви. Цялото внимание на пчеларите трябва да бъде насочено към създаването на много силни семейства за главната паша, без да се стига до роево състояние. Създаването на силни пчелни семейства започва още през втората половина на предната година с есенно подбудително подхранване, правилно подреждане на гнездото, достатъчна по количество и качествена храна за зимата, правилно зазимяване и т. н. Всички тези работи се извършват през август, септември и октомври. През пролетта пък първата основна задача е да се затоплят добре гнездата. В гнездото се оставят само питите, на които има пило и мед. Ако семейството е било зазимено в средата на кошера, през пролетта питите с пило трябва да се поставят на южната страна, да се ограничат с преградна дъска, а всички медови пити се слагат зад нея. Пространството между стената на кошера и втората преградна дъска трябва да се запълни със затоплящи материали. Така се създават най-добри температурни условия за отглеждане на пилото и редовно подбуждане на семейството с оставената между двете преградни дъски храна. Върху питите с пилото и майката се събират всички пчели, покриват плътно питите с пилото, затоплят го и то се развива нормално. От друга страна, поставените отгоре между рамките летвички не позволяват на топлия въздух да излиза и той се задържа в междурамъчното пространство. При така осигурената топлина майката снася яйца по цялата площ на оставените пити, което улеснява пчелите при изхранването и топленето на пилото, съсредоточено на малък брой пити. Особено е полезно такова затопляне за слабите семейства. Важно условие за бързото развитие на пчелните семейства през пролетта е подбудителното подхранване. От проведените опити в Опитната станция по пчеларство в София е установено, че подбудително подхранваните семейства не само че се развиват по-бързо от неподхранваните, но събират и 30-40% повече мед. Така че ползата от пролетното подбудително подхранване в условията на Брезнишкия микрорайон е напълно доказана. За районите с главна паша акация подбудителното подхранване трябва да започне от 10-15 март и да продължи без прекъсване докъм 1-5 май, т. е. да приключи 10-12 дни преди цъфтежа на акацията. Това е особено необходимо за слабите семейства. Достатъчно е на семействата да се дават по 200 мл сироп през вечер, за да се активизира развитието им. Трябва обаче да се знае, че пролетното подбудително подхранване е ефективно, когато в кошерите има достатъчно хранителни запаси (най-малко 5-6 кг, включително и прашец). Консумацията на храна през пролетния период е голяма. Най-добри хранилки за ранно пролетно подхранване са вътрешните, те се намират непосредствено до самите пити и позволяват бързо да се взема сиропът, без пчелите да се откъсват от гнездата си, което е много важно за слабите семейства. Може да се използват и хранилки, поставени във възглавниците. Такива имат кошерите, произведени в Костенец. Подбудително подхранване не е необходимо, ако пчелите принасят нектар и прашец от растителността. Ако на пчелното семейство при зазимяването са оставени 16-18 кг мед, подбудителното подхранване може да се извърши и чрез системно разпечатване на меда в питите през 5-6 дни. Пчелите бързо го пренасят, освобождават килийките и майката скоро снася яйца в тях. По този начин се разширяват гнездата, подхранва се подбудително и същевременно се води борба срещу пчелната въшка. През пролетта своевременно трябва да се разширяват гнездата, като се придава пита само когато в гнездото липсват празни килийки, т. е. когато майката, е ограничена в снасянето на яйца. Ако по време на акациевата паша пчелите на две семейства се обединят, получават се 20-40% повече мед и восък, отколкото ако те работят поотделно. Там, където акацията е главна паша, пчеларите трябва масово да използват този начин. Практически това става, като в началото на цъфтежа на акацията се предизвиква налитане на пчелите от един кошер в друг. Семейството, приело пчелите, трябва да се разшири според силата му, за да се предпази от роево състояние. На отслабналото семейство трябва да се стесни входът, а ако времето се влоши, да му се даде една пита с мед и малко вода. Със слаби семейства не бива да се прави подсилване. Много важно е да се предпазят пчелите от роене - било преди и по време на пашата, било след нея. За тази цел на семействата своевременно трябва да се подсигурява простор за развитие. Те се роят, защото по вина на пчеларя се е стигнало до наличието на много млади пчели. При условията на акациевата паша 12-рамковият кошер се оказва недостатъчен за осигуряване на простор, за складиране на донесения нектар и за снасяне на яйца. Всички килийки бързо се запълват с нектар и за майката не остават свободни. Обикновено към края на цъфтежа на акацията пчелите започват да залагат маточници, а понякога и излитат рояци. Ето защо са необходими кошери с по-голям обем, събиращи 18-24 и повече гнездови пити. Това се постига с двукорпусното отглеждане на пчелите или с кошерите лежаци. Само чрез тях може да се създадат силни семейства, които да не се роят и през целия сезон да запазват силата и работоспособността си, като съберат нектар и от следващите паши след акациевата. За да могат пчелите да събират по-дълго време нектар, трябва да се практикува подвижно пчеларство. Малко останаха районите, в които има продължителна естествена паша. Затова освен площите с полски култури (слънчоглед, люцерна, еспарзета и др.) е необходимо да се използват и горските паши. Широко приложение може да намери и използването на помощни майки. Това означава всяко пчелно семейство да има в помощ една отводка на 6-7 пити, която да подпомага използването на пашата и ежегодната смяна на майката. Тази практика трябва да намери широко приложение, тъй като резултатите от нея са много добри. Създават се сборни отводки на 3-4 пити, дават им се узрели маточници или млади майки. Подпомага се развитието им до 6-7 пити и се използват за подсилване на основните семейства - било чрез пило, било чрез групиране на летящи пчели и пр. съобразно с пашата в района. За районите с главна паша акация най-целесъобразно е от помощните семейства да се придават летящите пчели на основните. Помощните семейства зимуват най-добре сдружени с основните едно до друго в един кошер (Дадан-Блат и лежак) или едно над друго - при двукорпусните кошери.