Пчелните семейства са в полуактивното състояние, при което пчелите са събрани в кълбо. В центъра на зимното кълбо се оформя малък топлинен участък с постоянна висока температура 28 – 32С. Оптималната температура в пчелното гнездо е в границите 15 - 25С при липса на пило и 34 - 35С при наличие на пило. За да поддържат тази температура пчелите консумират мед. Въглехидратите на меда се трансформират в пчелния организъм и се отделя топлинна енергия. Ако пчелата живее сама колкото и мед да изконсумира, не би успяла да се предпази от студа. Поради тази причина пчелите живеят в семейства и през зимата се събират плътно в кълбо.

Зимуването на пчелите е в тясна връзка с протичащите в дебелото им черво физиологични процеси. С напредване на зимата количеството на несмлените остатъци от храната в този дял на храносмилателната система се увеличава. В резултат на това дебелото черво силно увеличава обема си. По изследвания на Тюнин (“Календарен справочник по пчеларство” Л. Радоев) когато количеството на чревното съдържание надхвърли 43 милиграма, т.е. 46% от теглото на пчелата, настъпва силна възбуда, последвана от диария вътре в кошера. Диарията може да се окаже фатална за живота на цялото семейство.

Причини за лошо зимуване на пчелните семейства може да бъдат:  малко по количество хранителни запаси;  некачествена храна (кристализирал мед, манов или ферментирал мед, плесенясал прашец);  вмъкване на мишки в кошерите;  заболявания. Добре подготвените и правилно зазимени пчелни семейства не изискват особени грижи. През януари е необходимо периодично да се посещава пчелина, да се оглеждат кошерите и да се окаже помощ там, където има нередности – съборени кошери или покриви, затрупване на кошерите със сняг, запушване на входовете и др. За да се осигури спокойно зимуване на пчелните семейства е необходимо: да не се допуска влизането на животни в пчелините, да се изрежат ниските клони на дърветата в пчелина, които при вятър биха драскали по кошерите, и други дейности в това направление. Поради това, че през входа на кошера се осигурява чист въздух на пчелното семейство, той трябва периодично да се почиства от умрели пчели, лед и сняг. За целта се използва закривена под формата на буква “Г” тел. От отпадъците, извадени от дъното на кошера, може да се съди за състоянието на пчелните семейства. Когато на дъното има умрели пчели с подути коремчета, това е показател за отравяне с манов мед (манова токсикоза) или заболяване от нозематоза.

Ако в пчелните гнезда има мишки, в отпадъците се откриват само коремчета, главички и крачета от пчели и миши изпражнения. При наличие на пити с кристализирал мед, между восъчните отпечатки на дъното на кошера се забелязват много кристалчета. Месец януари не е подходящ за преглед на пчелните семейства, поради което пчеларите може да направят прослушване. Звукът, издаван от пчелите дава информация за състоянието на семейството. Прослушване може да се извърши с каучукова тръбичка (дължина 1 – 2 м), като единият й край се вкарва във входа на кошера, а другият се държи до ухото. Слуша се звукът, който издават пчелите в пчелното гнездо. Прослушването може да се направи и като се прилепи ухото до стената на кошера, от която е сформирано гнездото, и се почука с ръка. При нормално зимуващите пчели се чува ясно и силно избръмчаване, което затихва след 15 – 20 секунди. При климатичните условия на нашата страна през януари има дни, в които температурата на въздуха се повишава до 10 - 12С. Тогава пчелите излитат от кошерите и извършват очистително облитане (освобождаване на дебелото черво от натрупаните несмлени остатъци от храната). По облитането на пчелите може да се съди за презимуването и състоянието на пчелните семейства. Дружното облитане показва, че пчелите зимуват добре.

Слабото облитане, излизането на единични пчели и изхвърлянето на фекалната маса още на прилетната дъска на кошера е показател за проблеми и лошо зимуване. Добре е преди началото на облитането, снегът от прилетните дъски да се измете, да се почистят входовете от умрели пчели, пред кошерите да се нахвърли слама или пепел, за да кацат пчелите по тях без опасност от замръзване. Когато пчелните семейства са зазимени с малко мед (5 – 6 кг) е необходимо да се подхранят още през януари, за да не загинат от глад. За целта може да се дадат пити с доброкачествен мед (получен от здрави пчелни семейства), предварително затоплени и поставени в пчелното гнездо така, че питата да бъде обхваната от кълбото. В пчеларската практика за зимно подхранване на пчелните семейства се използват и твърда храна – кристализирал мед или медно-захарно тесто. От твърдата храна се оформят питки с дебелина 1 – 2 см и тегло 0,500 – 0,800 кг. Увиват се в марля, тензух или перфорирана хартия и се поставят върху горните летвички на рамките над пчелното кълбо. Понякога при зимни условия се налага да се извърши преглед на пчелни семейства за отстраняване на някои нередности. За целта кошерът се внася в по-топло помещение за 1 – 2 часа и след това се премества в затоплена до 20 - 25 С стая.

Резултатите от посочените по-горе дейности се записват в дневника на пчелина. При случай на събаряне на кошери, при което питите са разместени и пчелното гнездо е нарушено, е възможно премръзналите пчели да бъдат спасени. Пчелите се смитат и заедно с питите се внасят в затоплена стая (20С). Гнездото се подрежда в здрав и чист кошер, а питите се напръскват със захарен сироп. Когато пчелната майка е загинала, пчелите се присъединяват към друго по-слабо семейство. Месец януари е времето за ремонт на оборотните кошери и пчеларския инвентар, сковаване и зателване на рамки, снабдяване с восъчни основи и нов инвентар.