Зимно-пролетния период е критичен за пчелните семейства! Възможностите на пчелите за съпротива са намалени, тъй като те живеят по-дълго /5-6 месеца/ и запасите на белтъчно-мастното им тяло са на изчерпване. Смъртността на пчелните семейства през пролетта и зимата съставлява около 60-70% от смъртността на семействата през цялата година.

 


Зимно-пролетната смъртност не може да се смята като самостоятелно заболяване, а е сборно наименование, което се дължи на комплексни фактори от незаразно и заразно естество. Често пъти тези фактори не действат на пчелните семейства поотделно и самостоятелно, а едновременно по няколко, което утежнява състоянието на пчелите и усложнява болестните процеси при редица заразни заболявания.

Факторите от незарано естество се дължат най-често на технологични грешки при зазимяването и зимуването на пчелните семейства и зависят изключително от работата и грижите на пчеларя. Освен пряко действие за смъртта на пчелите те влияят и косвено, като предизвикват проявлението или утежняват протичането на някои заболявания от заразно естество – напр. нозематоза, бактериални или плесенни болести. Нарушаването на правилната технология на отглеждане и развъждане на пчелните семейства, особено прекаленото експлоатиране на пчелите, се отразява неблагоприятно върху устойчивостта и преживяемостта на пчелните семейства през зимно-пролетния период.

– един от важните фактори е гладуването във всичките му форми – относително и абсолютно. Относително гладуване имаме тогава, когато в пчелното гнездо има хранителни запаси, но пчелите не могат да ги консумират, поради това, че са неправилно разпределени или медът е кристализирал в килийките. Абсолютното гладуване се дължи на липса или недостатъчно медови запаси, които пчелите са изконсумирали през есента и зимата.

– Безпокоенето на пчелите по различен начин често се среща през зимно-пролетния период.

Когато пчелите са обезпокоени консумират по-голямо количество мед, в резултат на което по-бързо се препълва задното черво с фекални маси. Безпокоене на пчелите може да се наблюдава при влизане на мишки, тропане по кошерите, предизвикано от домашни и диви животни /овце, кози, крави, мечки и др./ и птици /кокошки, пуйки, кълвачи и др./, различни шумове от предприятия, магистрали, излитащи самолети, влакове др. При осиротяване пчелните семейства също са обезпокоени, не образуват нормално кълбо и загиват. Важно е и качеството на медовите запаси – вкиснал мед от непреработен захарен сироп /подаден късно през есента/, гроздов, плодов и манов мед. Повишената влажност и изтощаването на пчелните семейства от използването им в края на лятото или късно през есента за отглеждане на пило и преработване на захарен сироп.
Факторите от заразно естество включват заболявания, които са предизвикани от бактериални, паразитни и микотични агенти. Някои от тях действат пряко на пчелните семейства – паратиф, септицемия, колибактериоза, салмонелоза, нозематоза, амебоза, кандидоза, аскосфероза, а други косвено, чрез изтощаване на пчелите – вароатоза. Заразните заболявания могат да протекат по-леко или по-тежко, когато освен наличие на съответния причинител се съчетаят и други вредни фактори от незаразно естество.

От гореизложеното става ясно, че профилактиката или предотвратяването и ограничаването на зимно-пролетната смъртност се свежда основно до правилното отглеждане на пчелните семейства, съобразено с неговите биологични особености. Грижите на пчеларя за правилна подготовка и зазимяване, както и осигуряване на покой по време на зимуването на пчелните семейства, които включват:

зазимяване на силни пчелни семейства с млади пчели, излюпени през август и септември, неизтощени чрез късно отглеждане на пило и преработка на захарен сироп;
зазимяване на пчелните семейства с млади качествени майки с високо проявено хигиенно поведение;
запасяване на пчелните семейства с достатъчно хранителни запаси;
правилно разполагане на хранителните запаси в гнездото;
осигуряване на качествени медови запаси при зимуването – да се отстранят мановия, гроздовия и плодовия мед;
да се осигури достатъчно белтъчна храна – цветен прашец;
да не се допуска късно подхранване със захарен сироп, който остава непреработен и вкисва през пролетта;
осигуряване на зимен покой, като своевременно се поставят мишепредпазители, не се допуска безпокоене на пчелните семейства от животни, птици и различни шумове;
зазимяване на пчелните семейства в здрави, добре уплътнени кошери, за да не се допусне овлажняване и охлаждане на гнездата;
осигуряване на добра вентилация на пчелното гнездо;
Профилактиката на заразните заболявания, участващи в зимно-пролетната смъртност включва всички мерки, предвидени в Наредбата за борба срещу болестите, неприятелите и вредителите по пчелните семейства. При профилактиката на тези заболявания основно значение има ролята на ветеринарния лекар, който дава указания на пчеларя как точно да проведе профилактичните мероприятия. Те включват от една страна недопускане пренасянето и проявлението на заразните заболявания, а от друга – ако вече е имало проявление на такива – да приложи различни лекарствени средства, които могат да се подадат още през есента, преди настъпване на зимно пролетния период:
– за профилактика на нозематозата трябва да се отстранят всички неблагоприятни фактори от незаразно естество, посочени по-горе;
– да се извърши правилно основното третиране срещу вароатозата /през месец август/ с регистрирани препарати, приложени по съответния начин, дози и период.
Практика трябва да стане правилото, че излезлия от временна употреба инвентар, трябва да се дезинфекцира, а старите пити да се бракуват.

От изложеното по-горе може да се направи следното заключение: Зимно-пролетната смъртност е сборно наименование на заболявания, предизвикани от причини от заразно и незаразно естество, за предотвратяването на която основна роля играе пчеларя. Спазвайки всички изисквания за правилно отглеждане на пчелните семейства и своевременната профилактика на заразните заболявания може да сведе до минимум загубите при пчелните семейства от зимно-пролетна смъртност. За да може да се осъществи това е необходимо пчеларят да познава биологията на пчелите, технологията на отглеждане на пчелните семейства, както и особеностите на незаразните и заразни заболявания по пчелите и пчелното пило.