Необходимостта от зимуването на пчелите върху качествени хранителни запаси е едно от изискванията при подготовката им за зимата. Известно е изключително вредното влияние на мановия мед, както и на медове произведени от пчелите не от нектара на растенията например, а от сок на грозде. В такива случаи категорично се препоръчва заменянето на такива запаси най-добре с пити с мед от пролетния медосбор. Това обаче не винаги е възможно по простата причина, че пчеларите нямат навик да оставят такива пити като резерв подсигуряване на пчелните семейства с храна за зимата.
Съществува и практиката с цел получаване на по-голяма стокова продукция да се центрофугират и питите от плодника, които са пълни с нектарен мед, а след това пчелните семейства да се подхранват със захарен сироп за запасяването им през зимата. Така стои и въпросът, когато пашата през втората половина на лятото и есента е недостатъчна или въобще липсва, при което пчелите не са в състояние да се запасят с храна.
В практиката често изпадане в такива ситуации е в основата на много проучвания, свързани с възможностите за замяна или допълване на медовите запаси чрез подхранване със захарен сироп. Независимо от доказаното добро зимуване на пчелите върху такива запаси са налице и негативни явления, свързани с изтощаване на пчелите при преработването на сиропа. Инвертирането на захарозата от захарта до прости захари води до изразходване на резервите на т.н. мастно тяло на пчелите и животът им се скъсява. Те не са в състояние да доживеят до пролетта и да участват в отглеждането на пролетното поколение пчели. Често се наблюдават и диарии, когато захарният сироп е подаден късно и е останал непреработен.
Това наложи необходимостта да се разработят способи за снабдяване на пчелите с храна за зимата, при които те да не се изтощават през есента чрез преработването на захарен сироп. Така се стигна до проверен в практиката способ за изкуствена подготовка на храната, който се изразява в следното:
Използва се смес, която се състои от 75% захар, 18% вода и 7% нектарен мед. Сместа се държи при температура 35-40° С (затоплено помещение) в продължение на 10-12 дни и се разбърква два пъти всеки ден. Получава се продукт, състава на който е много близо по съдържание на захари до състава на меда, получен от захарен сироп, но пчелите не са участвали в този процес т.е. те не се изтощават. Този продукт дори може да се разлее директно в питите и те да се сложат в гнездото.
Стига се и по-далеч. За да не участват пчелите в запечатването на такива пити (което също ги изтощава) те се напръскват с разтопен восък чрез пулверизатор, а пчелите приемат такова запечатване нормално. Такъв способ обаче води до загуба на 40-50 гр восък на всяка пита.
При зимуването на пчелите върху такива хранителни запаси са получени твърде интересни за практиката данни. Задното черво на пчелите през зимата почти не се запълва с несмилаеми вещества и необходимостта от очистително облитане намалява. Пчелите изразходват от 10,5 до 21,8% по-малко храна, запасите не кристализират, подморът през зимата е с 50% по-малък, водния баланс в организма на пчелата е оптимален. Рано през пролетта количеството на запечатаното пило е с повече от 30%, а силата на пчелните семейства с 40% по-голяма. Всички тези данни се отнасят спрямо пчелни семейства, зимуващи върху запаси от натурален мед и мед от преработен захарен сироп.
Достоверността на тези резултати е несъмнена, но при условие, че пчелните семейства са осигурени с достатъчно цветен прашец.