Ноември-месецът през който се проследява състоянието на кошерите .

През ноември пчелните семейства теябва да са вече зазимени. Пчелините се посещават периодично, да се проследи състоянието на кошерите. Те трябва да бъдат повдигнати на 10-15 см от земята и с лек наклон напред, за изтичане на водата от прилетната дъска.

Осигурява се пълен покой на пчелните семейства.

Извадените при зазимяването пити се приготвят за да се съхранят през зимата.

 

Причини за повишена смъртност на пчели през зимата
Зимният период е най - тежък за пчелните семейства. Независимо, че пчелите са студоустойчиви насекоми, през зимата те са изложени на много стресови фактори.

Всяко пчелно семейство живеещо в хралупа или тръвнар безпроблемно преживява и в най - мразовитите зимни месеци. В хралупата и тръвната условията са почти еднакви, докато разликите с разборните кошери са огромни. Пчелите правят отвора за вентилация в хралупите, точно на определено място и регулират големината му според силата на семейството. Той се намира винаги в противоположно на ветровете място. Конусовидната форма на хралупата и тръвната позволяват топлината да се задържа горе, докато кълбото в зависимост от атмосферните условия се придвижва при студ нагоре, а при затопляне се разпуска надолу. Там пчелите сами си изграждат питите така, че да не се получава течение и изстудяване на гнездото. Хранителните запаси са разпределени по най - подходящия за тях начин, отгоре и встрани.

Пчеларите използват различни системи кошери, които са пригодени по - скоро за удобство на пчеларите, отколкото на пчелите и в редки случаи се замислят за отрицателните последствия, които нанасят на семейството. Образуването на кълбото през зимата в кубичната форма на кошерите позволява в осемте ъгъла, които са празни, да се кондензира влага, а около кълбото и стените на кошера да остава много свободно пространство, където температурата се изравнява с външната. В хралупата и тръвната това пространство е нищожно и е само в долния край.

Зазимяването на пчелните семейства от пчеларите не винаги е най - подходящо. Разстоянието между питите и надрамъчния капак понякога е ненужно голямо. Поставянето на рейки (летвички) между рамките или слагането на платно или велпапе върху тях предпазват кълбото от излитане на част от топлината. Много пчелари го практикуват, но не всички поставят напречно на рамките летвички и не се съобразяват, че като започне снасянето на яйца, майката през студените януарски дни, няма откъде да премине, за да осемени следващите пити и заобикаля питите от горе или странично, където температурата е ниска. В такива случаи най - удачно е да се правят изкуствени отвори (10 мм) в горната третина на плодниковите пити, които да служат за проход на пчелите и майката към страничните пити.

Разсъждавайки върху плюсовете и минусите на естествените жилища на пчелите и кошерите, се разбират неволно много недостатъци на съвременните им жилища. Всички те оказват отрицателно влияние върху биологичните изисквания на пчелите към температура и микроклимат и предизвикват преждевременно износване и смърт на много пчели. Смъртността в хралупите и тръвните е минимална и се дължи само на биологично остаряване и износване на пчелите, докато в разборните кошери им действат и различни фактори, като температура, влага, неправилно разпределени медови запаси и др. Компенсирайки излишната загуба на топлина, те са принудени да изразходват повече храна и енергия за затопляне, вентилиране на излишната влага и др. Затова отпадането до 200 - 300 пчели през зимата в едно семейство, отглеждано в разборен кошер, се смята за нормално.

През януари е наложително да се направи един осведомителен преглед, особено на съмнително зазимените пчелни семейства, чрез прослушване с маркуч или изтегляне на отпадъци от дъното навън през прелката със закривено Г - образно телче и по намерените отпадъци се преценява за състоянието в гнездото.

Най - честата причина за повишена смъртност са недостатъчната храна, наличието на некачествен (манов, гроздов, захарен или кристализирал) мед, стари майки, нежизнени болни пчели, следствие на вароатоза при недобре обезпаразитени семейства, безпокоене от кълвачи, мишки и други животни, почукване от клони и ледени висулки при поставени кошери под дървета, стари нехерметизирани кошери, в резултат на недостатъчна професионална подготовка на пчеларите и др.

Върху целия комплекс от причини, пчеларят трябва да влияе по време на подготовката за зазимяване и самото зазимяване, като се стреми максимално, да ги избягва. Установяването на някои от горните недостатъци през зимните месеци следва да се коригират своевременно, докато не са предизвикали непоправими щети за пчелите.