Интересни факти за медоносните пчели

Детайли
Категория: Новини
Публикувана на Събота, 06 Май 2023 06:08
Написана от Super User
Посещения: 263

1. Първите пчели не са били медоносни
Данни за най-древните открити насекоми, палеонтолозите свързват и с появата на първите видове цветни растения – преди около 150 млн. години. Сред тези видове са и първите пчели. Техният живот е бил значително по-различен от този, който наблюдаваме днес. Първите пчели живеели поединично, без да събират храна, без постоянно жилище, снасяйки яйцата си на открито, върху растенията. Личинките сами се хранели с листната маса, но не и с цветовете, а и самите цветове тогава не са били такива каквито си ги представяме днес. Опрашването им се извършвало благодарение на вятъра, без участието на насекоми. Пчелите не полагали никакви усилия да хранят или да се грижат за яйцата си след снасянето.

С течение на милиони години чак до наши дни пчелите се доказват като изключително адаптивни същества – те променяли своето тяло и начин на живот спрямо измененията на околната среда. Обединявали се, формирали свои “правила” до абсолютното оптимизиране на процесите и създаване на едно работещо пчелно общество, за пример на останалите създания. През есента на 2020 година организирахме засаждане на медоносни дръвчета и успяхме да засадим почти 1000 липи и акации. Вижте видео и снимки от деня на засаждането тук: Героите от медоносната гора край Добринище засадиха 1000 дръвчета за пчелите →
2. Медоносните пчели комуникират с танц (танци на пчелите)
Медоносните пчели комуникират с танц
Танцът на пчелата
(горе-кръгов танц; долу - последователни стадии на опашния танц)
Интересно е, че за намиране на източниците на храна голяма роля имат пчелите-разузнавачки в пчелното семейство, които уведомяват (сигнализират) останалите пчели-събирачки за местоположението на тези източници и ги мобилизират за събиране на храната. Това те извършват след завръщането си в кошера чрез своебразни движения на тялото, известни като танци на пчелите. Съществуват стотици интересни факти за пчелите, но този е един от най-забележителните.

Според професор Фриш информацията, предавана на пчелите-събирачки чрез танците, се изразява в даване на указания относно миризмата на нектара, отделян от цветовете на растенията, количеството му, отдалечеността на медоносната растителност (пашата) от кошера и посоката, в която пчелите трябва да летят към местоположението на пашата. Информацията за миризмата се предава от внасяния нектар посредством власинките по тялото на пчелите-разузнавачки, а за количеството на отделения нектар – чрез интензивността на танцовите движения. Много по-сложна е сигнализацията за отдалечеността и посоката на пашата .

Когато растенията, в които е намерена храната, не са по-далеч от 50 метра, пчелата-разузнавачка, след като се освободи от събрания товар, започва да танцува, като описва малки кръгове по питата на това място, където пчелите са събрани най-плътно. При това пчелата постоянно мени посоката на кръговите движения, като се премества наляво и надясно по такъв начин, че описва няколко кръга. След това тя престава да прави описаните движения на първоначалното място и отива на друго, където повтаря движенията и най-сетне излита отново навън.

С описаните движения тя възбужда наблизо намиращите се пчели по питата, които започват да следват нейните движения и да протягат пипалата си към коремчето ѝ. Увлечените пчели също излизат навън, намират растенията и след завръщането си правят същите движения. Ако пашата е отдалечена повече от 100 метра от кошера, пчелата-сигнализаторка извършва други движения. След завръщането си в кошера тя най-напред пробягва по питата и описва полукръг, например с посока наляво, с неголям радиус, а след това пробягва по права линия до началния пункт и описва втори полукръг в противоположната посока (надясно), така че с втория полукръг се допълва цял кръг.

3. Над 80% от опрашването на селскостопанските култури се пада на медоносната пчела
След появата на първите съвременни цветни растения, чиито цветове вече отделяли нектар, пчелите претърпели изключителни промени. Вече използвайки нектара за храна, органите им се изменяли, а и самото тяло се развивало така че да им помага да събират повече нектар и прашец чрез израстване на по-дълго хоботче и приспособления по крачетата.

В борбата за съществуване преживявали само пчелите, които се приспособили да обгрижват своето семейство. Започнали да снасят под кората на дърветата, под почвата, да прикриват яйцата си по различни начини, а даже и да строят кръгли килийки. Появата на първите, макар и малобройни, пчелни семейства, се свързва с динамичната поява на различни видове растителнлст, включително и богата медоносна такава.

В началото всяка пчела снасяла яйца, но родените през есента и през ранната пролет пчели не винаги снасяли или пък снасяли слаби яйца и така с времето те поемали различна роля в семейството – тази на работнички. С времето това води до обгрижването само на една майка в семейство, чиято роля е да ражда изключителни количества яйца.

Животът на растенията и насекомите е тясно свързан в едно хармонично цяло – когато се променя едното, другото неизменно се променя с него. Така когато се появяват по-пъстрите цветове, с все по-разнообразни ярки окраски, пчелите също развиват зрението и обонянието си, така че да ги намират по-лесно. Зимуването на медоносната пчела позволява в семейството и да съжителстват хиляди членове, което им дава голямо предимство пред останалите опрашители, когато настъпи пролетта.

4. Пчелите са затруднени при прелитането над обширни водни площи
В списъка ни с интересни факти за пчелите се нарежда и този. За събиране на нектар и прашец пчелите летят на различни разстояния от жилището си в зависимост от отдалечеността на пашата, количеството и качеството на отделяния от медоносните растения нектар, характера на местността и възможностите за ориентиране. Обикновено летят за медобер на близки разстояния, но са наблюдавани случаи, когато при липса на близка паша те са се отдалечавали от дома си до 7 – 8 километра или дори повече.

Полезният радиус на летене на пчелата е 1.5 – 2 километра и затова пчелините не бива да бъдат разполагани на по-голямо от посоченото разстояние от пашата. В противен случай пчелите губят излишно време и сили, изразходват много храна, скоро се похабяват и умират от преумора.

С опити Л. И. Перепелова (1938) е установила, че при полетите за медобер на разстояние около 3 километра пчелите пренасят само половината от събраната храна. Скоростта, с която летят пчелите без товар, е около 50 – 60 километра в час, а когато са с товар, скоростта им е около 25 – 30 или 40 километра в час. Според Перепелова в един полет пчелата се задържа около 1 час, а според Екерт (1933) при събирането на нектар времетраенето на полета им продължава около 35 – 40 минути. Сред нашите интересни факти се нарежда и следващия – на ден пчелата прави средно около 10 полета.

Обаче при полет над обширни водни площи пчелите се затрудняват. Във ветровито време и натоварени с нектар и прашец, те често падат и се давят. Такива случаи наблюдаваме и у нас при завръщане на пчелите от паша, например от Румъния. Прелитайки над река Дунав, те често падат и се давят. Това е един от тези интересни факти, за които не се говори много, но пък е важно да се знае в случай, че имате пчелин в близост до река Дунав.

5. Пчелите не отделят восък, когато семейството се готви за роене
С развитието на пчелното семейство през пролетта и лятото в него постепенно се увеличава броят на младите пчели, които са заети с храненето и отглеждането на пилото и с преработката на нектара в мед. При тази им работа младите пчели се хранят усилено с нектар и цветен прашец, вследствие на което се развиват восъкоотделителните им жлези и те започват да отделят восък.

При топло време и постоянен приток на нактар и цветен прашец колкото количеството на пилото и пчелите в кошерите е по-голямо, толкова повече восък се отделя. При слаби семейства, липса на паша и неблагоприятни климатични условия се добива малко восък. Пчелите не отделят восък, когато семейството е осиротяло или се готви за роене.

Восъкоотделянето и градежът на питите не намаляват медобера, тъй като те не влияят на летателната дейност на пчелите. Най-пълното използване на восъкоотделителната способност на пчелите може да се постигне, като се дадат навреме восъчни основи за градеж и се постави строителна рамка. При започване цъфтежа на ранните овощни видове восъчните основи за градеж се поставят между последната пита с пило и питата с прашец.

При настъпването на топло и постоянно време восъчните основи се поставят и между питите с пило. Върху горната летва на новите пити, които се поставят за градеж, се отбелязва датата на поставянето. За един сезон трябва да се изградят колкото е възможно повече плодникови и магазинни пити.

6. Пчелната отрова засилва човешкия имунитет
Ужилването от пчела може да предизвика алергична реакция, дори смърт, за това е важно човек да е сигурен, че няма алергия. Редица проучвания показват, че вкарването на пчелната отрова в организма ни засилва имунитета ни.

Пчелната отрова може да повлияе на имунната ни система и да засили обособяването на регулаторните Т клетки на човек,