Основна грижа на пчеларя през януари е спокойното зимуване на пчелните семейства. Трябва по-често да се проверява за повреди от бури, диви или домашни животни и обилни снеговалежи. Ако сняг или ледена кора покриват входовете на кошерите, трябва незабавно да се отстранят, за да не се задушат пчелите от недостиг на въздух. Снегът върху кошерите не се почиства, за да ги пази като кожух от студените ветрове и ниските температури.

На няколко пъти през месеца пчеларят трябва да се осведоми за състоянието на пчелните семейства, като ги прослуша с помощта на гъвка тръба, подпъхната във входа на кошера. Равномерното жужене, което при почукване върху кошера се усилва и постепенно затихва, е признак за добро състояние. Слабият шум е признак за гладуване, което най-вероятно се дължи на изпразването на питите. Забелязват ли се при входовете кристалчета мед, значи че медът в питите е кристализирал и е недостъпен за пчелите. Тревожното жужене пък е указание за лошокачествена храна или присъствието на мишки.

Със закривен Г-образно тел трябва да се извади подмора при долния вход. Не е изключено той да запушва входа и да е причина за недостиг на въздух. От труповете на умрелите пчели може да се направят някои изводи. Изядената гръдна мускулатура е указание за нападения от мишки. Подутите коремчета и неприятната миризма пък говорят за манова токсикоза или нозематоза.

Съборени по една или друга причина кошери, гладуващи семейства или пострадали от мишки и заболявания трябва незабавно да се внесат в топло (15-20градуса) помещение и да се вземат съответни мерки.

Състоянието на съхраняваните пчелни продукти не бива да отпада от вниманието на пчеларя и при поява на повреди от мишки, молци или ниски температури трябва да се вземат съответни мерки.

Ремонтът на пчеларския инвентар продължава и през януари, а липсващият се закупува. Добре е да се подготвят рамките за градеж на пити, защото няма да мине много време и те ще потрябват