Биологични особености на медоносната пчела

Детайли
Категория: Новини
Публикувана на Събота, 23 Февруари 2019 03:31
Написана от Super User
Посещения: 1190

Голямото стопанско значение на обикновената медоносна пчела се дължи на някои нейни ценни качества, които другите видове медоносни пчели не притежават.

Обикновената медоносна пчела живее в големи съжителства – се­мейства, в които отделните индивиди са напълно зависими един от друг и са така тясно свързани помежду си, че разделени, вън от семейството, не могат да живеят дори и кратко време. Това се обяснява и с обстоятел­ството, че в процеса на историческото развитие на медоносната пчела постепенно е произлязло разпределение на работата между отделните членове на семейството, в резултат на което майката, търтеите и пчелите-работнички в него се обособяват и морфологически, и по биологичните си особености. Едновременно с това в пчелното семейство се създава тясна връзка между отделните му членове. Според Халифман (1952), пче­лата, взета изолирано, вън от съобществото на подобните й, откъсната от семейството, представлява същество, значително по-малко организирана и по-нискостоящо, отколкото същата пчела в семейството. Ето защо, когато се говори за медоносната пчела, трябва да се има предвид, че в случая имат значение качествата не на отделната пчела, а на цялото се­мейство, което е една сложна биологична и производствена единица.

Пчелното семейство, което е произлязло от единично живеещи в миналите геологични периоди индивиди, може да послужи като пример за най-висока степен на развитие в „обществения” живот при насекомите, където самостоятелността на отделните индивиди и тяхното значение са силно намалени за сметка на повишената роля на семейството като цяло. Съв­местният живот и тясното съжителство на голям брой индивиди в пчел­ното семейство им дават очевидно голямо предимство в борбата за съществуване.

По-съществените ценни биологични особености на пчелното семей­ство са следните:

Обикновената медоносна пчела се поддава на отглеждане от човека почти навсякъде — както на север, така и на юг, в низините и във високите места.
Тя образува големи семейства – с 60000 – 80000 пчели, които са в състояние да съберат и натрупат запаси в по-голям размер, откол­кото, е необходимо за собствените нужди на семейството. Тази особеност дава възможност на пчелното семейство да осигури съществуването си и при неблагоприятни условия за по-дълъг период от време, а това позво­ лява и на пчеларите да отделят част от събраните запаси без вреда за самите пчели. При това медът се изважда лесно благодарение на това, че по-голямата част от него се складира отделно от питите, в които се отглежда пилото.
Особено ценно качество на пчелното семейство е способността на пчелите да поддържат в гнездото необходимата температура независимо от измененията на температурата на околната среда. Пчелните семейства с голям брой пчели притежават много големи потенциални възможности за произвеждане на топлина през продължителния зимен период, а също да изразходват през лятото относително по-малко количество храна, което, изразено в процент, е много по-малко от събрания мед (в сравнение с единично живеещите пчели или със семействата с по-малък брой пчели). Изразходването на храната през зимния период при голям брой индивиди е също така по-икономично.

Семейството на медоносната пчела не е временно, а има многогоди­шен живот. При други задружно живеещи насекоми, каквито са стършелите, осите и пр., с настъпването на студовете измират всички членове насемейството, с изключение на една или няколко майки. Поради това раз­витието на семейството през следната година започва по-късно. При ме­доносната пчела заедно с майката презимуват голям брой пчели и това дава възможност за бързо развитие и засилване на семейството през пролетта на следната година.
Друга особеност на медоносната пчела е това, че освен увелича­ване броя на индивидите вътре в семейството се извършва и така наре­ченото роене, т. е. размножаване на пчелното семейство, чрез което се постига увеличаване броя на семействата и се осигурява съществуването на вида. Образуваните при роенето нови семейства се устройват бързо и могат да се изравнят по сила с майчиното семейство. Особено изгодно при роенето е това, че роящите се пчели се събират първоначално вкупом за известно време в общо кълбо на някое дърво близо до старото жи­лище и това дава възможност на пчеларя да ги улавя лесно и да ги
засели в ново жилище.
При обикновената медоносна пчела извън роеввя период пчелното семейство при вн-езапно загубване на майката си създава така наречените „свищеви” или „спасителни” майки, чрез които се осигурява по-нататъш­ното съществуване на семейството. Тази особеност заедно със склонността на останалите без майка или новообразуваните чрез деление семейства да приемат чужда майка, дадена им от пчеларя, дава възможност на последния да спасява осиротелите (без майка) семейства и да образува по желание нови семейства чрез изкуствено деление.