Освен меда, пчелинът ни предлага и много други природни богатства, които намират широко приложение в народната медицина, козметиката, парфюмерия, стоматологията, фармацевтичната промишленост. Пчелните продукти включват:

Прополис
Пчелен прашец
Перга
Пчелно млечице (Кралско желе)
Пчелна отрова
Пчелен восък
Търтиево ларвено млечице (Лак ларвил)
Цялостен извлек от пчели (Апис тотале)
Прополис
Това е субстанция, с която пчелите уплътняват кошера – явява се негов защитник. Прополис означава буквално “за града”. Прополисът е восъкообразна, изключително лечебна, имуноподдържаща и актибактериална субстанция, събирана и произвеждана от пчелите. Има дълга история на билкова и алхимична употреба. Препаратите, направени на неговата основа, са по-ефективни от аналогичните им патентовани химиотерапевтични средства (като същевременно при тях липсват и вредните странични ефекти от синтетичните лекарства!).

Вътре в топлия, препълнен кошер съществува висок потенциален риск за разпространение на болести. Пчелите, обаче, са решили тези проблеми още преди милиони години – те натрупват лепкави смоли от пъпките, младите клончета, листата, и кората на дърветата, наречени прополис. Дърветата отделят тези смоли за лекуване на увреждания и за предотвратяване на болести. Биофлавоноидите в прополиса имат мощно антибиотично, противогъбично и антибактериално действие, с което не може да се похвали нито един друг продукт (натурален или синтезиран). Пчелите ползват прополиса, за да замажат стените на килийките на медената пита, както и като лепило за уплътняване на пукнатините и създаване на входове. Прополисът защитава пчелното семейство от нежелани бактерии, вируси, гъбички и други микроорганизми, стимулира полезните бактерии, запазвайки здрав микроклимат в кошера. Забележителен е фактът, че пчелите, които са в непрекъснат досег с прополиса, никога не са нападани от микроорганизми. Събран от хората, той се ползва като антибактериално, противогъбично и антибиотично средство. За разлика от пеницилина, прополисът е напълно естествен и не причинява други нежелани реакции.

Прополисът има траен и характерен приятен мирис. Пчелите го пренасят по същия начин като цветния прашец. В кошера го обработват със секрета от челюстните си жлези, добавяйки към получената маса и восък в съотношение 2:1. Този пчелен продукт може да има различен цвят – тъмнокафяв, червеникав, жълтокафяв, лимоненожълт, зеленикаво-жълт, сиво-зелен - в зависимост от източниците на растителна смола. Съхраняваният продължително време прополис е тъмен, понякога дори черен, плътен и хрупкав. При температура от 15-16 °С восъкът е твърд, а при 36-38 °С – мек, пластичен, лепкав. Пресният прополис е по-ароматен и представлява лепкава маса, подобна на смола. Мекият прополис се смята за по-качествен от твърдия и е с по-висока бактерицидна активност и с по-силна, остра миризма. Той се съхранява от пчелите между рамките, както и на самите рамки, близо до яйчицата.

Прополис на топчета
Прополисът е сложно съединение, което съдържа не само растителни смоли и восъци, но и цветен прашец, перга, някои механични примеси и секрети, отделяни от пчелите. Съставът му не е напълно проучен и никой не е успял да го синтезира. В него са установени стотици химически свойства, които са различни в отделните кошери, в зависимост от средата, в която живеят пчелите и времето на деня, в което е събиран прополисът. В него се съдържат: смоли – основно органични киселини; балсами – дъбилни и други вещества; етерични масла – те определят вкуса и мириса на прополиса; восък – определя консистенцията му; биофлавоноиди – природни съединения, мощни антиоксиданти, които се срещат в почти всички растения; аминокиселини; витамини C, E, A, B-комплекс, РР; минерали – калций, калий, натрий, магнезий, фосфор, сяра, хлор, желязо, цинк, манган, мед и други.

За лечебни цели прополисът за пръв път е употребяван в Древен Египет. В библейски времена е бил познат като смирна и високо ценен заради лечебните си свойства. През Средновековието мед и прополис са използвани като лечебно средство при простуди, гнойни поражения по кожата, възпалителни ставни заболявания. Народната медицина от много отдавна лекува с прополис екземи, брадавици, мазоли и трудно зарастващи рани. През 20 в употребата на фармакологичния бук води до пренебрегването на прополиса от официалната медицина, за сметка на различни антимикробни средства. Но в народната медицина той продължава да е изключително популярен. През последните години интересът към този ценен природен продукт отново се повишава. Има редица проучвания, които доказват силата му срещу бактерии, вируси и микроорганизми при външно (локално) прилагане върху инфектираните зони. В него има съставки, които увеличават пропускливостта на клетъчната мембрана и забавят активността на бактериите. Прополисът се характеризира с широк диапазон от бактерицидни свойства. Той действа в еднаква степен и на чувствителните, и на устойчивите на антибиотици микроорганизми, като в повечето случаи по степен на активност превъзхожда синтетичните антибиотици. Изучавайки фармакологичното действие на съставките на прополиса, учените установявят, че нито една от тях, взета поотделно, не може да си съперничи с антибиотиците. От друга страна, обаче, дори и най-активният антибиотик не е в състояние да убие всички микроби в една колония.

В началото на действието си антибиотиците са много ефективни, след което влиянието им върху микроорганизмите значително намалява. Тези от тях, които оцелеят, стават устойчиви към лекарството и дори започват да се хранят с него. Затова учените непрекъснато разработват нови антибиотици. При прополиса, обаче, нещата не стоят по този начин. Отделните вещества в него не се отличават със силно антибиотично или антибактериацидно действие, но като комбинация те са страшна, непреодолима заплаха за микробите. Към тази субстанция не могат да се приспособят нито микробите, нито гъбичките, нито вирусите! Прополисът проявява противомикробна активност към повече от 100 вида от тези нежелани микроорганизми, включително към причинителите на туберколоза, сифилис, дифтерит, грип. В същото време той влияе изключително благоприятно на имунната система – получава се още по-силна защита на организма.

Прополисът има противовъзпалително, капиляроукрепващо, жлъчогонно, пикочогонно действие; има силно изразен полезен ефект при лечение на ушите, гърлото, носа, слизестата обвивка на устната кухина, при кожни заболявания, изгаряния, артрит, заболявания на дихателната и храносмилателната система, при сърбеж, обриви, трудно зарастващи рани. Той е ефективен и при лечение на простата и матката. Като толкова активно природно вещество, обхваща голям диапазон от заболявания – от простудни до туморни. Той обаче не е панацея и не трябва да се гледа на него като на универсално лечебно средство. Прополисът може да се използва локално, както в натуралния си вид, така и под формата на различни мехлеми, кремове, водни, спиртни и мастни настойки. Все по-широко се употребява и вътрешно – във вид на таблетки, настойки, спиртни екстракти, водни разтвори, прополисен мед и прополисно масло, както и като прополисни капки за очи. Противопоказателен е при глаукома, заболявания на черния дроб и на нервната система, също така и при хипертония. Не е желателно да се дава на деца.

Пчелен прашец
Смята се за една от най-съвършените суперхрани, които може да се намерят в природата. Прашецът е най-богатият източник на витамини и съдържа всички двадесет и две незаменими аминокиселини на едно място! Той е приятен на вкус, богат на енергия източник на пълноценни протеини. Пчелният прашец помага да бъде съхранена младостта и да бъде укрепено здравето. Той е една от невероятните съкровищници на хранителни и лечебни вещества в природата. Всяко едно зрънце от него съдържа всички необходими за живота субстанции. Смята се, че има качества, които могат да помогнат за излекуването дори тези, които са нарочени за безнадеждно болни.

Пчелният прашец е продукт от тичинките, които са разположени в центъра на всеки цвят. Цветният прашец е мъжкият елемент на цвета, който се състои от отделни много ситни зрънца - овални образувания с размер от 20 до 40 микрона. Това всъщност е репродуктивният материал на растителния свят и е съставен само от благородни субстанции. Едно прашецово зърно се състои от 100 хил. до 5 млн. спори, всяка една от които може да даде живот на ново растение. Погледнато под микроскоп, всяко от тези зрънца е с различна големина, форма, повърхност и цвят - от бял до черен (обусловен от растителните пигменти – каротините и флавоноидите). Цветният прашец се нарича още полен. Думата произлиза от гръцката дума "пале", която означава и цветен, и пчелен прашец. Пчелният прашец е второто блюдо на пчелите след меда. Още в ранна пролет пчелите бързат да се отправят към ранно цъфтящите растения (като върба и подбел), за да започнат да се запасяват с този чудотворен продукт. След това те го използват за производство на пчелно млечице, восък, както и за изхранване на новото потомство.

Пчела, покрита с полен
Ежегодно растенията отделят огромни количества цветен прашец. По-голямата част от него, обаче, пада на земята. Най-много прашец дават дъбът, борът и брезата. При събирането прашецът полепва по микровласинките, които покриват тялото на пчелата и така се осъществява опрашването на растенията, при което многократно се повишава тяхната продуктивност. Пренасочване към друга паша настъпва едва след като се преустанови прашецоотделянето на първата. Разпространението на прашеца от вятъра е по-слабо ефективно.

Пчелите имат специална технология за пренасяне и обработване на полена. С предните си крачета, снабдени с четчици, пчелата събира полепналите по главата и антените си микрозрънца, а със средните – тези по гърдичките и тялото. След това ги премесва с веществата и ензимите, отделяни от слюнчените й жлези, както и с нектар, и ги прикрепва към третата двойка крачета, които имат специални кошнички за прашец. Така се образуват по две прашецови зрънца, наречени пелети. Големината им е колкото на дребно оризово зърно, а теглото е 7-8 мг. След това те пренасят своя товар към кошера и го натъпкват в килийките на питите. Една килийка побира около двадесет товара прашец от една пчела. С главичките си пчелите натъпкват добре прашеца, като по този начин го освобождават от въздуха в него. Килийките се запълват до две трети с прашец и след това пчелите ги заливат до горе с мед. След известно време, в резултат на ферментационни процеси, протичащи в условията на кошера при строго определени температурни условия, прашецът се преобразува в перга. Именно пергата е храна за пилото на пчелите и единствен източник на аминокиселини за тях. Като храна за пчелите, прашецът няма алтернатива или заместител.

Пчеларите събират полена от пчелите с помощта на прашецоуловители, които се поставят на кошера. Те биват външни, които се поставят пред входа на прелката и вътрешни - поставяни вътре в кошера също на входа. Тези устройства улавят между 10 и 50% от полена, който са събрали пчелите, като от него остава достатъчно и за нуждите на кошера. Пчелите събират прашец най-интензивно в ранна пролет през периода от април до юни. Прашецоуловителите се поставят в кошерите тогава, когато в пчелните семейства има запаси от 3-4 рамки с пресен прашец. Събирането на голямо количество цветен прашец влияе върху добива на мед, защото се отклоняват пчели от събирането на нектара.

Пчелите, които долитат натоварени с прашец, са принудени да минават през решетката на прашецоуловителя. Тя е с точно калибровани отвори с диаметър 5-5.3 мм. Отделеният от крачетата прашец пада през специално пригодена мрежа с размери 3.5-4 мм и се събира в специално приспособени кутийки, подобни на чекмеджета. Прашецът трябва да се събира ежедневно от кошерите и да се изсушава в специални сушилни. Те трябва да бъдат по възможност с инфрачервени лампи, при температура не по-висока от 40 °С. При по-малки количества изсушаването може да става и в картонени кутии - например от шоколадови бонбони, покрити с памучен плат. Кутиите се поставят на топло място, но не трябва да се излагат на пряка слънчева светлина. Съдържанието им трябва да се разбърква ежедневно, докато изсъхне. При тръскането му то издава специфичен звук. Влагата трябва да бъде 8-10%, за да се спрат естествената ферментация и развалянето. Изсушеният прашец се насипва в пластмасови пликове, бутилки или стъклени буркани с плътно затварящи се капачки и се вакуумира. Прашецът трябва да се съхранява на тъмни места при температура от 0 до 14°С. За по-добра консервация се препоръчва да се държи в течен мед в съотношение 1:1 или 1:2 (прашец:мед).

Пчелата работничка може да донесе до 20 мл прашец за един полет. Дневно тя прави около 200 полета и донася до 200 мг прашец. На едно пчелно семейство преработва около 1 кг прашец, а за целия сезон – около 50 кг.

Цветният прашец е забележителен заради разнообразните си качества. Едва ли ще се намери друг природен продукт, който да концентрира в себе си толкова много полезни свойства:

На първо място, той е единственият продукт, който съдържа всички 22 незаменими аминокиселини (тези, които трябва да постъпват в тялото ни с храната и не могат да бъдат синтезирани по химичен път). Според изследователи от Франция, Италия и бившите републики от СССР поленът е от най-богатите източници на биологично достъпен протеин в природата. Съдържанието на протеини в него е около 25%, а усвояването им е изключително лесно и бързо, тъй като вече са преминали през храносмилателна обработка в пчелите.

Има и високи нива на антиоксиданти, които неутрализират свободните радикали и увеличават активния живот на човека. Антиоксидантите помагат и при усвояването на другите полезни вещества от билките – получава се синергичен ефект.

Мощен афродизиак е и подобрява фертилността. Той е способен да намали проблемите с простатата, тъй като влияе благотворно на работата на половите органи – благодарение на съдържащите се в него семенни субстанции. Изключително полезен е при хора с ниско кръвно налягане, които може да страдат от проблеми с полови жлези. Пчелният прашец увеличава кръвното налягане и помага за нормализиране на хормоналните нива и увеличаване на половата мощ.

Изключително полезен е за спортисти и за хора с активен начин на живот. Той увеличава силата, издръжливостта, енергията и скоростта. Помага да се възстановим по-бързо след физическо натоварване, възвръща нормалния сърдечен ритъм, както и усилва издръжливостта при продължително повтарящо се физическо натоварване. Треньорът на финландския национален отбор по лека атлетика Анти Лананаки разкрива тайната, на която дължи пълната победа при Олимпийските игри през 1972 година: “Повечето от атлетите ни вземат хранителните добавки, съдържащи полен. Наши изследвания показват, че той значително подобрява техните спортни резултати. Откакто даваме полен на нашите атлети, нямаме негативни резултати“.

Поленът намалява отделянето на хистамин и по този начин неутрализира алергиите.

Пчелният прашец съдържа до 11 различни важни ензими, включително диетаза, фосфатаза, трансфераза, както и големи колчиества каталаза, амилаза, пектaза. Всеки един от тях участва в храносмилането ни. Благодарение на ензимните си свойства, само 100 мг от пчелния прашец са достатъчни за значително подобрение на храносмилането на 1 кг храна. Експерименти показват, че тези, които приемат пчелен прашец, намаляват дневния прием на храна с 15 до 20%.

Поленът е източник на 18 витамина, включително: всички В-витамини (с изключение на В12), C, D, E, К, РР, Витамин Р – рутин (по-голямо съдържание от всички други източници), който е отличен катализатор на ензими; каротини (ксантанофил, бета-каротин, лецитин/холин); 14 мастни киселини, включително незаменими мастни киселини; 11 въглехидрата – от полизахариди до прости захари; нуклеинови киселини като РНК и ДНК; барий, бор, калций, мед, злато (през 1981 г. в пчелен прашец е открито злато в количества до 0.9 части на милион от сухото му тегло), йод, желязо, магнезий, манган, фосфор, калий, селен, силиций, сяра, натрий, цинк и др.; стероидни хормонални субстанции; растителен хормон, подобен на гонадотропина, произвеждан от човешката хипофиза; както и ред други съставки, които още не са проучени напълно.

Клинични тестове показват, че приетият през устата пчелен прашец се абсорбира изключително лесно и бързо – той преминава директно от стомаха в кръвоносната система. Два часа след приемането му той вече се намира в кръвта, течностите на гръбначния мозък и в урината.

Всяко зрънце полен е затворено в две защитни обвивки. Външната е съставена от споро-полен и целулоза, киселиноустойчива е и може да издържи на температури от над 300 °С. Под нея има вътрешен защитен слой, който предпазва маслото и скорбялата.

Изключително високото съдържание на В-витамини в полена помага за засилването на антистрес ефекта му, помага за изчистването на кожни проблеми като акнето и има обратен ефект на образуването на бръчки и стареенето.

През 1945 г. е публикуван доклад на руския биолог Николай Цитин, в който се казва, че от 150 руски столетници, които са участвали в анкета с въпроси относно тяхната възраст, занимания, основна диета, всеки един от тях е отговорил, че медът е в основата на храната му. При по-детайлно разследване на Института по дълголетие в СССР се разкрива, че те не са се хранели само мед, но и с пчелен прашец, както и с други пчелни продукти.

Поленът е изключителен биостимулатор и действа благотворно на организма при профилактика и лечение на всевъзможни заболявания. В него са открити около 50 биологически активни вещества, които помагат за нормализирането на различните системи в човешкия организъм, когато някоя от функциите му е нарушена. В него има и около 240 вещества, които са изключително ценни за нормалното протичане на биохимичните процеси в тялото. Поленът има принос и при облекчаването на следните състояния: анемия, запек, колит, синузит, астма, бронхит. Пчелният прашец нормализира дейността на нервната и ендокринната система, активизира процеса на отделяне на инсулин от клетките на поджлъчната жлеза чрез възстановяване на минералните и метаболитните дефицити. Затова се препоръчва за облекчаване на симптомите при диабет. Пчелният прашец понижава съдържанието на лошия холестерол в кръвта, има радиозащитно и актисклеротично действие, регулира чревната дейност, стимулира имунната система.

Научният дебат за съдържащите се в полена минерали все още продължава. Има фракция в полена, която е между 1% и 3% суха материя, която се състои от неидентифицирани съединения и минерални вещества. Според някои изследователи това може да са т.нар Ormus елементи – минерални елементи, открити от Дейвид Рейдиъс Хъдсън, за които се знае, че заемат трето новооткрито измерение на Менделеевата периодична таблица. Според него това са метали в изключително малки атомни клъстери, където силите на Кулон (на електростатично взаимодействие) стават достатъчно големи, за да преодолеят силите, предизвикващи ковалентното свързване метал-метал. Така металът се превръща в субстанция, която го кара да прилича на силикон. Смята се, че тези Ormus елементи притежават изключителни качества – удължават живота, подмладяват и укрепват неврологичното и психическото състояние.

Пчелният прашец, събиран от различните растения, има различно съдържание, свойства и съответно индивидуален лечебен характер. Например, прашецът от мащерка има тонизиращо, противокашлично и антисептично действие; този от босилек има пикочогонно действие и регулира дейността на стомашно-жлъчния тракт; прашецът от глухарче също има слабително действие и стимулира отделянето на урина.

Трайност и употреба на пчелния прашец
Употребата на пчелен прашец се препоръчва в Библията, Корана, Талмуд, от древните египтяни и китайци. Биологичната активност на цветния прашец намалява доста бързо след събирането му. Два-три месеца по-късно той изгубва значителна част от съдържащите се в него витамини и ферменти. Най-добре се съхранява и консервира в мед – поучава се суперпродукт с уникална комбинация от полезни и лечебни свойства.

За целта от буркан с 1 кг мед се изважда известно количество мед, така че да се освободи място. Към остатъка се добавят 100 г пчелен прашец. Разбърква се и бурканът се допълва с мед. Разбърква се отново. Необходими са около 7-10 дни медът да проникне в прашецовите зърна и да ги направи меки и разтворими. Добре е сместта да се разбърква ежедневно по 1 - 2 пъти. Така той запазва значително по-дълго качествата си (около година). Съхраняването на пчелния прашец за по-продължително време трябва да става на тъмно, студено и сухо място (най-добре в хладилник). Прашецът трябва да бъде в стъклен или пластмасов съд с плътно затваряща се капачка.

Препоръчителната дневна доза пчелен прашец за възрастен човек според някои източници е 5-6 г, приети на 2 пъти (по 1 супена лъжица) на ден на гладно, 20-30 мин преди храна. Според други източници за възрастните се препоръчва около 20 г дневна доза, а за лечение - 30-40 г. При децата - 10-15 г в зависимост от възрастта им. Когато сме направили смес с мед, се приема 3 пъти дневно по 1 чаена/1 супена лъжичка, преди хранене. За да има по-добър ефект, препоръчтелно е курсът, който провеждаме, да продължи 2-3 месеца.

Перга
Това е консервираният от пчелите прашец, складиран в килийките на питите. Отличава се с многократно по-силното си лечебно въздействие от това на събирания с прашецоуловителите цветен прашец.

Пчелни килийки с перга
Събраният цветен прашец се складира в питите на кошерите. Той се съхранява най-вече в двете крайни пити до тези с разплода и по-рядко в самите тях. Възможно е, когато в природата има изобилие от прашец, гнездото да се окаже буквално задръстено с него. Събраните зрънца цветен прашец се разтоварват в килийките на питите и се трамбоват, за да се уплътнят добре – до достигане на 2/3 от килийката. След известно време, в резултат на ферментационни процеси, протичащи в условията на кошера - строго определени температурни условия (33-35 °С), висока влажност и наличие на микроорганизми, - прашецът се преобразува в перга (или още наричана “пчелен хляб“). Именно пергата е храна за пилото на пчелите и единствен източник на аминокиселини за тях. Като храна за пчелите, прашецът няма алтернатива или заместител.

В резултат на настъпилите редица биологични и химични взаимодействия възникват редица структурни изменения в цветния прашец. Той става много по-богат на полезни вещества и съответно много по-лековит (увеличава се количеството на монозахаридите, като част от тях се превръщат в млечна киселина; увеличава се съдържанието на витамин К и др.). Трайността на продукта също се увеличава значително. Този пчелен продукт се изследва активно днес, тъй като става ясно, че при лечението на редица заболявания той може да се използва много по-успешно от пчелния прашец. Получени са много обнадеждаващи резултати при лечение на анемия, хепатит, цироза, сърдечно-съдови заболявания и др. Пергата има изключителни качества за укрепване на организма.

Извадената от питите перга трябва да се пази на прохладно място в бурканче. Може да се употребява във всички случаи, когато се препоръчва и пчелният прашец - особено когато се търси по-добър ефект за по-кратко време. Дозировката е 10-15 г на ден, след хранене, но е препоръчително да се приема по указания на специалист.

Пчелно млечице
Наричано още “кралско желе” (Royal Jelly), то е изключително полезно и лечебно средство - една от най-магическите и най-малко разбирани суперхрани в света. Прясното пчелно млечице представлява плътна, желеобразна, непрозрачна, бяло-жълта маса със специфична миризма и кисело-солен вкус. Спокойно може да се твърди, че това всъщност е най-ценният пчелен продукт, като е трудно да се изброят всички случаи, при които оказва изключителна помощ.

Пчелното млечице се отделя от фаренгиалните жлези на горните челюсти на специална група млади пчели работнички – комбинация от мед и полен. С него те хранят майката и личинките.

Яйцето, от което ще се излюпи пчелата майка, се пази на специално място и получава специални грижи. То се пълни постоянно с пчелно млечице, от което ще се храни личинката майка. Анатомичната и функционалната диференциация на женските ларви изцяло зависи от естеството на тяхната диета в етапа на най-ранното им развитие. На етапа, на който те са в състояние на ларва, те са абсолютно идентични, като през първите три дена след снасянето им всички те се хранят с пчелното млечице. След третия ден личинките на пчелите работнички спират да получават пчелно млечице и до края на живота си се хранят само с мед и полен, като от това се определя и тяхното развитие. Пчелата майка продължава да се храни с пчелно млечице през целия си живот. Тя достига зрелост 5 дена по-рано, отколкото пчелите работнички и живее до 6 години, докато останалите живеят по 3-6 седмици (в по-студено време може да се удължи и до 8 месеца). По време на своя живот майката може да снесе приблизително четвърт милион пчели - 2000 яйца само за един-единствен ден (20 пъти повече от собственото й тегло). Направените от специалистите по апикултура изследвания потвърждават, че единствената явна разлика между пчелите работнички и пчелата майка е храненето.

Пчелно млечице
През цялата история множество култури и традиции по света са считали пчелното млечице за “фонтан на младост и красота“. То действа подмладяващо и регенериращо на тялото, забавя процеса на стареене, поддържа цвета на кожата, стимулира сексуалната мощ, облекчава болките и е отличен антидепресант. Лечебните и полезните му свойства не свършват до тук.

Пчелното млечице съдържа 65-66.5% вода, 14-18% протеини, 9-10% захари, 1,7-5,7% мазнини и повече от 1% минерални соли. Освен това – полови хормони, 15 микроелемента (манган, кобалт, желязо, цинк, калций, магнезий, калий и др.), 22 аминокиселини, ферменти, огромно количество от В-витамините (включително В-5, като е уставено, че пчeлното млечице e вторият най-богат източник на този витамин в природата), витамин Н, витамини С, D, провитамин А, както и редица други биологично активни вещества. Пчелното млечице може да се разглежда и като мощна енергийна добавка – неговият стимулиращ ефект може да се сравни с този на кофеина, без обаче да има страничните ефекти, свързани с него!

Един от протеините, открити в пчелното млечице – гамаглобулин - е основен прекурсор на протеините, които тялото използва, за да изпълнява защитните си функции (антитоксична, противогъбична, вирусна).

Пчелното млечице е най-богатият природен източник на ацетилхолин, който е изключително важен за регулацията на нервните влакна. А регулацията им, от своя страна, подобрява мозъчната дейност и ни помага да мислим ясно. Благодарение на това, то е много ценно за страдащите от Алцхаймер.

Пчелното млечице повишава жизнения тонус, повишава апетита, нормализира обменните процеси в тъканите и обмяната на веществата като цяло, действа благоприятно върху вегетативната нервна система, има регенеративно действие върху зрението и паметта, регулира кръвното налягане, стимулира кръвообръщението, понижава нивото на захарта и лошия холестерол в кръвта и тъканите, има антисептично и противорадиационно действие, помага на организма да изхвърля отровните, токсични вещества и тежките метали. “Кралското желе” стимулира функциите на ендокринните жлези (в това число и на половите), изоползва се за лечение на хормонални дисбаланси, помага в борбата със сърдечните заболявания (включително артеросклероза и стенокардия). Също така стимулира имунната система, има противовъзпалително, биостимулиращо и противораково действие.

Американската асоциация за проучване на рака публикува през 1960 г. изключително интересно изследване. Изследователите установили, че: “Когато пчелното млечице се смеси с туморни клетки преди посявка, се вижда, че то задържа изцяло развитието на трансплантируемата AKR левкимия и три линии на асцитни тумори при мишки.”

Пчелното млечице може да има невероятен ефект при хора, възстановяващи се от тежки болести и хронична умора и при такива, които са били системно в неблагоприятни условия от околната или работната среда, при стресови ситуации и инфекции. “Кралското желе” е прекрасно средство за лекуване на заболявания на стомаха, червата, дванадесетопръстника, бъбреците и черния дроб.

Пчелното млечице е толкова сложно по своето естество, че, въпреки многото направени проучвания, учените все още не са успели напълно да го анализират или да го синтезират лабораторно. Все още се установява неговият химичен състав и фармакологични свойства. Пчелното млечице в много оношения си остава научна мистерия.

Пчелна отрова
Събирачите на “див мед” и пчеларите са първите, които са наблюдавали и усетили удивителното въздействие от ужилването на пчелата. Те са и първите, които са започнали да използват пчелни ужилвания с лечебна цел.

В Древен Египет, Елада, Китай и Индия са използвали пчелната отрова като лечебно средство за втриване в кожата. В трудовете на Хипократ, Плиний и Гален пчелната отрова също се посочва като лечебно средство. Гален препоръчва тя да се приема за растеж и укрепване на косата, както и за борба срещу оплешивяването. В много страни народната медицина използва пчелните ужилвания. Известни са много случаи, когато тя е била използвана за лекуване на подагра – при руския цар Иван Грозни, шведския крал Карл Велики. Пчелната отрова е била използвана и за лекуване на ревматизъм и на всякакви болки в мускулите и невралгии.

Пчелната отрова е продукт на пчелните жлези, чиито каналчета продължават в жилото. Тя се изработва само в пчелите работнички (липсва при търтеите), като при едно ужилване се отделя 0,2-0,7 мг отрова. Апитоксинът (пчелната отрова) представлява безцветна, прозрачна и доста гъста течност с горчив и тръпчив вкус, със силна миризма, напомняща аромата на мед. Съставът й е твърде разнообразен и не е окончателно изучен. Представлява изключително сложен комплекс от аминокиселини, минерални и мастни вещества.

Сухата пчелна отрова има сиво-белезникав цвят, дразни силно лигавиците на носа и очите. Устойчива е на загряване до 115 °С и на замразяване. В сух вид може да се съхранява с години, без да загуби токсичните си свойства. Устойчива е спрямо основи и киселини. Под влияние на някои бактерии и храносмилателни ензими загубва активността си.

Лекуване с пчелна отрова
Пчелната отрова е биологически активно вещество с широк спектър на действие върху организма – има антибиотични свойства и е силен обеззаразител. Тя остава стерилна дори и при разреждане 1:50 000! Пчелната отрова има локално и общо действие. Малки дози от нея не влияят значително върху организма на човек, но при по-големи количества може да предизвика отоци, обриви, виене на свят, шокови състояния и задушаване.

При контролиран прием може да нормализира високото кръвно налягане. Тя разширява кръвоносните и мозъчните съдове (затова е много ефективна при лечение на слединфарктна стенокардия), повишава съдържанието на хемоглобин в кръвта, нормализира съсиряемостта, подобрява съня, общия тонус, работоспособността, апетита и работата на храносмилателния тракт, помага при справяне с алергични реакции и при лечение на бронхиална астма. Обобщено, пчелната отрова е едно много ценно средство за профилактика и лечение, което мобилизира защитните сили на организма и спомага за поддържане на добро здраве.

Според някои най-бързото облекчаване на артрита идва от пчелната отрова. Често срещано е пчелари с артрит да раздразват пчелите, като ги карат да ги жилят по болезнените части от тялото им – лакти, колене, ръце, китки. Повечето болни от артрит не са алергични към пчелната отрова. От всички краища на света има безброй свидетелства и доклади на лекари, пчелари и обикновени хора от всички слоеве на обществото, които твърдят, че при използването на пчелна отрова са изпитали облекчение на ревматично състояние или артрит. Все още, обаче, не е установено как точно работи тази отрова и се правят изследвания за действието и ефективността й. Предполага се, че биологичният отговор на тялото на въздействието на пчелната отрова облекчава тези заболявания като страничен ефект – при това желан.

В токсична доза пчелната отрова нарушава функциите на нервната система (затруднява предаването на нервните импулси през гръбначния мозък, разстройва функционалните връзки между главния и гръбначния мозък) и предизвика разпадане на червените кръвни телца.

Голямото достойнство на пчелната отрова, като лечебно и профилактично средство, е в огромната разлика между нейната лечебна, отровна (десетки пъти по-голяма) и смъртоносна доза (стотици пъти по-голяма).

Пчелен восък
Представлява еластично, пластично, кристално и зърнесто вещество, синтезирано от пчелите работнички. Те са единствените същества, които могат да го изработват. Все още не е намерен начин да се синтезира изкуствено този невероятен продукт. Ароматът е специфичен и се усеща по-силно при затопляне или стопяване на восъка. Восъкът е безвреден, неразтворим във вода и глицерин и почти неразтворим в спирт. Лесно се разтваря в етерични масла и бензин, може да се смесва с парафин, но при стайна температура нито един разтворител не го разтваря напълно. Восъкът се характеризира с твърда плътна консистенция и крехкост при стайна температура. Температурата на топене е от 60 до 68 по Целзий. Първоначално при отделянето от жлезите, цветът на восъка в новоизградените пити е бял или светложълт, но впоследствие те потъмняват поради наслояване на невосъчни компоненти - обвивки на ларви, цветен прашец, прополис и др. Восъкът е сложна смес от различни химични съединения, съдържаща над 300 вещества (свободни и мастни киселини, въглехидрати, вода, ароматични вещества, оцветители, минерали). Той е изключително траен продукт и при подходящите условия може да се запази с хилядолетия без значителни изменения. В древните египетски пирамиди са намерени късчета восък, запазили качествата си. Восъкът, попаднал в организма, не се разгражда, но играе роля на отлична смазка и влияе благоприятно на червата.

За изграждането на жилището си пчелите използват восък, който произвеждат във восъкоотделителните жлези – 8 на брой, разположени по четири двойки восъчни огледалца. Тези жлези представляват видоизменени хиподермални клетки от хитиновата покривка. Развити са само при пчелите работнички. Най-добре са развити между 12-та и 18-та дневна възраст на пчелата, след което закърняват и престават да отделят восък. При усилено хранене на младите пчели с мед и прашец и постоянно отглеждане на пило, във восъкоотделителните жлези се образува значително количество течен восък. Той бавно се процежда през порите на жлезите и излиза на гладката им и лъскава повърхност. Влизайки в съприкосновение с околния въздух, който има сравнително ниска температура, восъкът бързо се втвърдява и се образуват малки восъчни пластинки с неправилна шестоъгълна форма. С крачката си пчелите вземат и подават на челюстите си тези пластинки, раздъвкват ги и ги обогатяват със специален секрет на слюнчените жлези, за да ги използват като градивен материал. С тях се зидат килийките за меда и за цветния прашец, а след това се запечатват пълните килийки. Шестоъгълните килийки прилепват добре една към друга и пчелите могат да построят много килийки без да губят полезно пространство. Всяка люспица тежи около 25 мг и за изграждането на 1 кг восъчни пити пчелите трябва да отделят и употребят над 4 милиона люспици. Максималното количество восък, което едно силно пчелно семейство теоретически може да произведе е 7 кг. На практика това е неосъществимо, тъй като за тази цел на пчелното семейство трябва да се осигурят идеални условия в течение на целия активен сезон.

Пчелен восък
Восъкът е безвреден, биологично активен продукт, който има силно изразени бактерицидни свойства, които не се губят дори и след преработка. В медицината се използва от хилядолетия. Древните знаели за неговите противовъзпалителни, болкоуспокояващи свойства и са го използвали за мазане на труднозарастващи рани. Хипократ го използвал при лечение на ангина – за наслагване върху гърлото. Авицена използвал восъка като средство за облекчаване на кашлицата и като стимулант за увеличаване на млякото при кърмещите жени. Древните са го използвали и за балсамиране на трупове. В народната медицина восъкът широко се използва за направата на мехлеми за лечение на кожни проблеми.

Днес няма клон от човешката дейност, където пчелният восък да не намира приложение. Използва се като суровина във:

Фармацевтичната промишленост: Восъкът притежава омекотяващи и противовъзпалителни свойства; съдържа огромно количество витамин А – каротин (за сравнение в морковите има 2-9 мг на 100 г, докато във восъка той е 8-12 мг), както и редица други биологично активни вещеста. Той помага за нормалното развитие на клетките на повърхностния слой на кожата и за нейното добро изхранване. Благодарение на тези свойства, восъкът е отлично средство за лекуване на заболявания на кожата, лигавиците (възпалителни процеси в устната кухина), изгаряния и рани. Чрез добавки от восък могат да бъдат приготвени много устойчиви фармацевтични емулсии с разнообразна консистенция – от твърда до течна. Восъкът влиза в състава на повечето лечебни и противослънчеви кремове, маски, мехлеми, балсами, пластири, лечебни свещи, течни емулсии на различни масла и много дурги. Восъкът се използва все по-широко при възпалителни заболявания на носа и неговите придатъчни кухини и при бронхиална астма.

Стоматологията: Восъкт влиза в състава на препарати, необходими за изработка на зъбни протези. Използва се при лечение на парадонтоза – болест, изразена във възпаление на венците и разклащане на зъбите. Изработват се и бонбони, които съдържат восък. Те укрепват венците и зъбите и стимулират отделянето на слюнка и стомашен сок, което пък помага за по-добро храносмилане.

Парфюмерията: Той се смесва отлично с много химически вещества и усилва техния ефект. Използва се за получаването на устойчиво етерично масло, което не отстъпва по качествата си на розовото и жасминовото, като същевременно е значително по-евтино. От 1 тон восък се получават повече от 5 кг етерично масло, а остатъчният продукт се използва за промишлени цели

Восъкът се използва и за: импрегниране на кабели и електротехнически изделия, тъкани, кожи, дърво и хартия. При производството на свещи, медицински отливки, бюстове, бои, лакове, политури, намира приложение в скулптурата (има музеи на восъчни фигури в Лондон, Амстердам, Париж), химическата, оптичната, полиграфичната и автомобилната промишленост и др. Най-голямо приложение, обаче, намира в самото пчеларство.

Търтиево ларвено млечице (Лак ларвил)
То се получава от търтиевото пило на определен стадий от развитието – един ден преди запечатване на килийката. Личинките се изваждат от килийките заедно с всичко, в което са положени – храна, пчелно млечице, прашец, ризички, обививащи телата им и др. Всичко това се стрива до получаване на еднородна смес и се поставя в хладилник за 10-12 дни. При комбинирането на сместа с мед в отношение 1:1 биологическата активност се запазва за по-дълго време – до 40-50 дни.

В натурален вид търтиевото млечице представлява леко жълтеникава маса с приятна миризма. То е богато на макронутриенти – протеини, въглехидрати, мазнини. Съдържа и значително количество аминокиселини, ензими, витамини, минерали, микроелементи и полови хормони. Биологичното действие на този продукт е подобно на това на майчиното пчелно млечице (кралското желе), но е със сравнително по-слаба активност. Има биостимулиращо действие, което е особено ефективно за дейността на мъжките и женските полови жлези. Притежава подчертано въздействие върху вегетативната нервна система, храносмилателния тракт, атеросклеротините процеси и психиката (особено при хора в напреднала възраст). Получени са много добри резултати при лечение на забавяне на физическото и психическото развитие, сексуална слабост, неврози, късен пубертет, храносмилателни проблеми, хроничен хепатит и други. Може да се използва и за общо укрепване на организма при всички възрасти.

Цялостен извлек от пчели (Апис тотале)

Това е продукт, получен от телата на пчелите работнички и търтеите. От най-древни времена е била използвана отвара от пчели за лечение на стомашно-чревни заболявания, стерилитет и други. От пепелта на овъглени и стрити пчели са приготвяни мехлеми против косопад, а за боядисване на косите са ползвали сварени в растително масло и стрити в метален съд пчели.

Апис тотале съдържа богат химически състава от вещества, необходими за човешкия организъм – пълноценни въглехидрати и протеини, минерали и микроелементи, витамини, ензими, хормони, антибиотични вещества. Той повишава имунната защита на организма, препоръчва се при заболявания на ставите и простатната жлеза, при обща отпадналост, повишено артериално налягане и други. Външно се използва във вид на мехлеми при различни кожни и ставни заболявания. Може да се приема и под формата на капсули или таблетки. Апис тотале е противопоказен при непоносимост към пчелната отрова.

Според специалисти всеки здрав индивид може да консумира мед като това количество не трябва да надвишава 120-150 гр. дневно за възрастен човек, задължително разпределен на три и повече приема. Дневната дажба трябва да се изчислява в зависимост от възраст и тегло като е препоръчително да се приема 1 - 2 гр. на килограм телесно тегло.

Медът може да се приема и под формата воден разтвор (една до три супени лъжица мед в 1 чаша хладка вода) три пъти дневно, винаги преди ядене и половин час преди лягане. Когато се приемат по-големи количества мед на ден е силно препоръчително да се откажем напълно от други захарни продукти, както и да се ограничат другите източници на въглехидрати като хляб, макарони, картофи, ориз и т.н.

Колко мед ще приемате дневно трябва да прецените сами. Започнете с една лъжица, ако ви хареса и се чувствате добре ги направете две, може да стигнете и до три, но нека това е границата. Aко са ви много се върнете на по-малък прием. При консумация на пчелен мед не трябва да се стига до крайности - той не може и не трябва да бъде единствен хранителен източник. Активната киселинност на меда варира от 3,2 до 6,5 рН, което означава, че меда принадлежи към слабо киселинните храни, а не към алкалните. Прието, че един здрав организъм трябва да има рН между 6,0 и 7,5. Пчелният мед е прекрасен лечебен и хранителен продукт в комбинация с билки и други храни с висока концентрация на полезни вещества. Единствено така организмът ще бъде подсигурен с всичко необходимо. По-големи дози от препоръчителните пресищат организма и изтощават задстомашната жлеза и черния дроб.

Освен вътрешното приемане, медът има и външно (локално) приложение – за лечение на кожата, подкожните тъкани и лигавиците при заболявания от възпалително, инфекциозно, травматично или алергично естество. Съществува и инхалационни приложениq – с подходяща апаратура определен меден разтвор се пулверизира и вдишва през носа. Тези процедури се прилагат при остри, хронични и алергични заболявания на респираторния апарат.

Свойствата на меда могат да се обобщят в следните по-главни направления
Повишаване на имунобиологичните защитни сили на тялото;
Антибактериално, антипротозойни и антимикотично (противогъбично) действие;
Противовъзпалително;
Антиалергично;
Кръвообразуващо;
Отхрачващо;
Регенеративно (т.е. подпомага възстановяването на повредени тъкани и клетки, възвръща жизнените сили);
Стимулира дейността на сърцето;
Болкоуспокояващо;
Невротонично;
Тонизиращо (медът е естествен допинг);
Слабително;
Детоксикиращо (противоотровно);
Противотуморно и противораково (премахва свободните радикали и помага за възстановяването от тяхната вреда);

Какви са приложенията на меда?
Медът дава много енергия, сила, издръжливост и по-добро възстановяване на трениращите, които го ползват. Идеалното време за приема му е преди и след физическо натоварване. Наблюденията са показали, че спортистите, които употребяват мед преди състезания или в почивките между тях, бързо възстановяват изразходваната мускулна енергия. Приета сутрин на гладно лъжица мед ще ви помогне за повишаването на метаболизма, баланса на хормоните и горенето на мазнините. Медът е един чудесен начин да добавим дива (натурална, необработена, сурова) храна към диетата си – той е леснодостъпен, сравнително лесно се съхранява, лесно се консумира, с него лесно се пътува и може да се използва за апетитни рецепти в комбинация с всевъзможни други полезни натурални храни - за увеличение приема на витамини, минерали, ензими и антиоксиданти.

По какво се различават отделнтие видове мед?

Противопоказания
В литературата няма данни истинския чист мед да предизвиква алергии. Проведените излседвания в Института по микробиология на БАН показват, че медът притежава антиалергични свойства и може спокойно да се използва като специфично и неспецифично лечебно средство.

Вътрешното приемане на мед е противопоказно при хора с повишена чуствителност към него. Това може да се дължи на наследствена или придобита свръхчуствителност към него. Нежелани реакции към меда са наблюдавани едва при 1% от кандидати за медолечение. Медът трябва да се приема според лекарски инструкции при хора болни от диабет или с друг режим на ограничаване на въглехидратите.

Според някои учени поради наличието на спори на Clostridiumbotulinum, причиняващ заболяването ботулизъм, медът е опасен за кърмачета и деца до 1 година. Причината за това е ниската киселинност на стомашната среда при бебетата (храносмилателната им система е недоразвита), която не успява да унищожи спорите на клостридия. Допълнително развитието му се благоприятства от липсата на достатъчно друга бактериална флора, която пречи на клостридия да се развие. Въпреки това сведения за иползването на мед в детското хранене са открити в древни религиозни будистки, християнски, мюсюлмански и други източници. Старата източна медицина в Китай, Индия и Япония твърди, че на новородените трябва да се поставят няколко капки мед в устата преди да докоснат майчината гърда. Будистката медицина пък съветва при „гнили зъби“ у кърмачетата също да се дава пчелен мед. В Древен Египет задължително са давали мед на децата в училище с цел по-добро умствено, физическо и духовно развитие. Д-р Лутингер, известен педиатър от САЩ препоръчва меда като храна за новородените. Установено е, че медът бързо се всмуква от тънките черва и предотвратява алкохолната ферментация, а неговите киселини подпомагат всмукването на останалите приети мазнини.

Как да се избавите от мазолите

Приложение на лазерите в офталмологията и профилактика на редица заболявания

Причини и симптоми на херпес зостер

Ако страдаме от жлъчка - какво да отбягваме в храненето

Лечение на миома

Алергиите дебнат и през есента

Компреси според болката и проблема

Повишената кръвна захар и сигналите на тялото за нея

Анемия: 100 г бадеми с 60 г мед; 30 г пчелен прашец и 250 г мед; мляко с мед 4:1; боровинки с мед.

Ангина: чай, мед и лимон; инхалации с мед.

Алкохолизъм: по 2 с.л. мед преди ядене (съдържащият се калий в меда намалява пристрастеността към алкохола и ускорява изтрезняването).

Атеросклероза: чай от шипки с мед; сок от лук с мед по равно; боровинки с мед, чай от тях; пшеничени кълнове с мед.

Артрит: чист мед; 250 г счукан чесън с 350 г мед - по 1 ч. л. преди ядене; бъзов сок с мед.

Алергия: мед с восък(от питата); инхалации с мед при алергия на дихателните пътища.

Астма: инхалации с мед; запарка с алое (от аптеката) с мед; 40 капки прополис (тинктура от аптеката) във вода (до 50 мл) или в смес с краве масло и мед; пчелно млечице с мед 1:50.

Безсъние: натурален мед; мед с лимон; топло мляко с мед преди сън;


сок от тиква с мед; ябълков оцет с мед по 1 чаeна лъжичка преди ядене.

Бронхит: сок от лук с мед 1:1; сок от моркови с мед 1:1; сок от краставици с мед 2:1; сок от боровинки с мед; сок от хрян с мед 1:1; краве масло с мед; мляко с мед и сода за хляб; настойка от чесън, пчелен клей и мед 20:3: 5 по 5-15 капки в мляко.

Болки в главата: натурален мед; чай от листа на алое с мед; настойка от боровинки с мед.

Вулвовагинит: натурален пчелен мед - локално.

Трихомонада: натурален пчелен мед - локално; 20-30% разтвор на мед в минерална вода - при мъжете с катетър; мед с раз- твор на новокаин 0.5%(1:1), при жените - 10дни тампони във влагалището, при мъжете - локално приложение с катетър 2 пъти дневно, 4-5 дни.

Уретрит (при мъже): мед като храна; мед с разтвор на 0.5% новокаин (1:1), приложение - както при трихомонада.

Воднянка: сок от ряпа с мед 1:1; отвара от овес с мед на вкус преди ядене.

Гастрит: натурален мед в чаша топла вода или чай; картофен сок с мед; сок от листа на алое с мед 1:1 - по 1 ч.л. преди ядене; прополис - 40 капки в топла вода; чай от мента с мед.

Глисти: отвара от корен на мъжка папрат с мед; тиквени семки с мед; сок от ряпа с мед.

Грип: лимон с мед; чесън с мед в топла вода; разреден сок от лук с мед в носа; сок от хрян с мед.

Гингивит (възпаление на венците): натурален мед.

Промени и загуба на гласа: в 1 ч.ч. вода се приготвя настойка от 1/2 ч.ч. анасон, добавят се по 1 с.л. коняк и мед, пие се през час и полови- на; сок от черни боровинки с мед; сок от моркови с мед; сок от ряпа с мед.

Болки в гърлото: 6 г корени от ружа, стрити на прах в 180 г минерална вода. Сместа се пие подсладена с 1 с.л. мед.

Диабет: 1. Морков (6 части), маруля или салата (4 ча- сти), зелен фасул (3 ча- сти), брюкселско зеле (3 части). 2. Морков (7 части), целина (5 части), цикория (2 части), магданоз (2 части).

Диария: 1с.л. надробени бадеми се накисват в 1 чаша топла вода за 1-2ч. и се подслажда с мед. Пие се по 1 с.л. 3-4 пътидневно 20 мин. преди хранене; оризова вода смед.

Запек: клизма със 100 мл топло мляко и 15 г мед; 500 г тиква, сварена с 60 г грис, 2 с.л. мед и 50 г краве масло.

При по-никване на зъби: венецът се намазва с мед.

Кашлица: 8 счукани скилидки чесън се варят в 2 чаши мляко 5 мин. и след прецеждане се дава няколко пъти на ден по 1с.л., 20 минути преди хранене; сок от лук с мед 1:1 по 3-4 пъти на ден по 1 ч.л. преди хренене; сок от салата с мед 1:1 по 3-4 пъти на ден по 1 ч.л. преди хранене.

При нощно напикаване: 1 ч.л.мед.

Депресия: пчелно млечице с мед 1:100, 2-3пъти дневно се държи под езика до пълно разтапяне.

Дерматити: 3 с.л. от трицветна теменуга (стебла и листа) се накисват в 0,5 л топла минерална вода за 1-2 часа, добавя се мед на вкус.

Импотентност: смлени бадеми и мед (равни части) в мляко - по 1 с.л. 30 мин. след ядене; пресен сок от моркови с мед 1:1 - по 1 к.ч. 3 пъти дневно; отвара от жен шен с мед - по 1/2 чаша 3 пъти дневно.

Инфекциозни болести (като спомагателно средство): сок от лук с мед 1:1 - без ограничения; настойка от трицветна теменуга с мед; чай от пелин с мед.

Изтощение: пчелен мед 3 пъти дневно - общо 100 г; чашка мед с 1 л. ябълков оцет; овесени ядки, житни или ръжени кълнове, орехи или лешници с мед; пчелен прашец с мед 1:2 - по 1 лъжица 3 пъти дневно; зелен чай с мед - 3 пъти дневно; пресен сок от пащърнак с мед - по 1 с. л. 3 пъти дневно; чай от цикория (корен) с мед; настойка от листа на черни боровинки с мед.

При умствени и физически натоварвания: пчелно млечице с мед 1:100 - под езика.

Ларингит: липов мед 30% във вода - за инхалации; стрит хрян с липов мед 1:1 - всеки час по 1 ч. л.; сок от моркови с мед; лимонов сок с мед 1:2 - през 5 минути по 1 ч. л.

Мигрена: При пристъп - 1 с. л. мед, разтворен в 100 мл хладка вода; 30 капки 30% спиртен разтвор на прополис в чаша хладка вода. Профилактично при отсъствие на пристъпи - смес от 100 г мед, 20 г цветен прашец, 1 г пчелно млечице; по 1 с. л. мед в чаша вода 3 пъти дневно в продължение на 1 месец.

Миокардит: при хроничен миокардит - смес от 1 или 2 части мед и 1 част пчелно млечице, по 1/2 ч. л. 2 пъти дневно.

Hервни разстройства: При безсъние: чаша топло мляко с 1 с.л. мед преди лягане; настойка от пелин с мед - 3 пъти дневно преди ядене.

Неврози: до 100 г дневна доза мед в топла вода на 3-5 приема; сок от малини с мед; вани с мед: 60 г мед се разтваря във вода с температура 37 градуса, процедурата се прави всекидневно за 15-20 минути, в продължени е на 12-15 дни, може да се съчетае с хвойна. Ефектът е по-добър, ако се използва лавандулов мед.

Невралгии и неврити: правят се разтривки с 3 части пресен сок от репко, 2 части мед и 1 част спирт (ракия); затоплящ компрес с настойка от корени на репей с мед.

Неврастения и истерия: 100-120 г мед в чаша вода 3 пъти на ден; 1 с.л мед с 1 ч. л. пчелен прашец, разтворени във вода се пият сутрин и вечер.

Нимфомания: приготвя се настойка от 1,5 с. л. от женските съцветия на хмел и 3 чаши кипяща вода, подслажда се с мед и се пие по 1 чаша преди ядене и по 1 преди заспиване.

Общоукрепващи средства: Акациев, балкански, еспарзетен мед по 2-3 с.л. се пият с чай, мляко или със сок от моркови (препоръчва се за всички над 45-годишна възраст). Децата всеки ден трябва да поемат мед по 1 ч.л. Отвара от 1 чаша овес в 1 л кипяща вода се вари, докато остане 1/2 от течността. След прецеждане и подслаждане с мед (най-добре с акациев, балкански или еспарзетен) се пие по 1 чаша преди ядене. Има и противовъзпалителен ефект при гастрити ентерит.

Медина дробени бадеми по 50г. дневно преди ядене. 1,5 чаши мед се смесват с 1 чаша смлени сухи кайсии, 1 чаша смлени бадеми, 1 чаша смлени стафиди и 2 смлени с кората лимона. Взема се преди ядене. За деца дозатае 1 ч. л., а за възрастни - 1 с.л.

Сок от пащърнак се подслажда с мед и се взема по 1 с.л. преди ядене.

250 г мед се разтваря в 750 мл гореща вода, охлажда се до 25 градуса и се добавят 5 г дрожди и сок от 1/2 лимон. След 12 часа на стайна температура, след като дрождите ферментират, се прецежда и се пие по 1 чаша.

Общоукрепващи средства:

3 ябълки се надробяват и се заливат с 1 л гореща вода, варят се 10 минути и след 1/2 час чаят се подслажда с мед. Пие се по 1 чаша няколко пъти дневно. Полезен е и при анемия.

Стрит хрян се смесва с мед и се маже върху филия хляб.

3 с.л. сухи листа от касис се заливат с 0,5 л гореща вода и след 15 минути отварата се подслажда с мед.

Чай от шипки, подсладен с мед.

Червено вино - 350 мл, сок от алое - 150 мл и 250 г мед (най-добре събиран през май) се смесват и се държат 5 дни в хладилник. Приема се по 1 с.л. преди ядене.

100 мл сок от алое, 500 г бадемови ядки, 300 г мед и сок от 3-4 лимона се смесват добре. Приема се по 1 ч.л. преди ядене.

1 чаша мляко, 1/2 чаша сок от моркови, 1 яйце и 1 ч. л. мед се разбиват и се пият преди ядене.

Сок от един портокал и два лимона се смесва с 2 кг мед, посипва се обилно с надробени бадеми и сместа се охлажда. Приема се вместо закуска.

Настойка от овес в мляко се смесва с мед 2:1 и се пие по 1 с. л. преди ядене.

180 г мед се разтваря в 0,8 л топла вода, прибавя се с разбъркване 50 г пчелен прашец. Сместа се държи на стайна температура, докато започне ферментация. Пие се по 1/2 чаша преди ядене.

250 г мед, 25 г пчелен прашец и 1 г пчелно млечице се разбъркват добре и се държат в хладилник. 3 пъти на ден преди ядене се поставя в устата 1 ч. л. от сместа и се държи, докато се разтвори.

100 г акациев, еспарзетен или балкански мед, 100 г краве масло, 100 г топена свинска или гъша мас, 1 с. л. сок от алое и 100 г какао се подгряват (но не над 40 градуса!), докато съставките се разтопят. Тази смес се приема по 1 с. л. в 1 чаша топло мляко сутрин и вечер.

Остри респираторни инфекции:

Инхалации с топла вода с мед (липов, боров, балкански от мащерка) в домашна обстановка.

Инхалации с мед чрез разпрашаване с компресорен апарат, с ултразвук или чрез електрофореза (при ринити, синузити, фарингити и др.).

Липов, боров или балкански мед - за деца по 1 ч.л., а за възрастни - по 1 с.л., разтворен в шипков чай или мляко.

Мляко, сок от хрян и сок от лук 1:1 по 1 ч.л. 3 пъти дневно.

Сок от червено цвекло с мед 1:1:1 - по 1 с.л. 3 пъти дневно.

Липов чай с мед.

Малини с мед; чай от листа на малини с мед.

Отравяния:

При хранителни отравяния - нишесте във вода, подсладено с мед.

Настойка от корен от ружа, подсладена с мед; чай от копър с мед.

При алкохолно отравяне - ако сте препили, изяжте 100-150 г мед на гладно с интервал от 30 минути.

При отравяния с пчелна отрова - 100 г мед, 200 г ракия и 1 г аскорбинова киселина (витамин С).

Остеохондроза: Медови компреси с хрян и 1 стрита таблетка аналгин.

Медът, събран от различни растения, се различава както по аромата и вкуса си, така и по своя химичен състав. Лечебните и хранителните свойства на меда до голяма степен се определят от вида на медоносното растение, от което пчелите са събрали нектара и от условията, при които е съхраняван.

В зависимост от вида и броя на растенията, от които се събира нектарът, медът бива монофлорен (от цветовете на едно растение) и полифлорен (многоцветен, т.е. от много видове медоносни растения). На територията на страната ни виреят много видове медоносни растения, от които пчелите могат да събират нектар и прашец. Огромна част от тях са лечебни, което създава отлични условия за създаването на различни сортове лечебен мед (както споменахме медът възприема хранителните и лечебните свойства на растенията, от които е получен). На практика отнасянето на меда към един или друг вид става предимно въз основа на цвета, аромата, вкуса на преобладаващия в него нектар. Възприето е за монофлорен да се смята този мед, в който броят на поленовите зърна от един вид цвят надминава 50% от общия брой на всички поленови зърна. По-голяма част от меда, който консумираме е полифлорен, а монофлорен мед може да се получи когато има големи масиви от акация, липа, кестен, лавандула, слънчоглед.

Най-често срещаните видове монофлорен мед са:

Пчела събираща прашец и нектарАкациев мед
Съдържа робинин, акацин, ефирно масло. Чудесно антисептично средство. Употребява се и при безсъние, стомашно-чревни и жлъчни заболявания, успокоява кашлицата. Смята се за един от най-качествените видове мед и обикновено има по-висока цена. Кристализира много бавно, заради което е и един от най-предпочитаните. Цветът му е светъл, прозрачен, жълтозлатист. На вкус е приятен, сладък, с характерен за акацията аромат.

Липов мед
Както и липовия цвят, той съдържа ефирни масла, а техния състав има и фарнезол, който придава характерния аромат. Действието на фарнезола е успокоително върху нервната система и антисептично, което определя и лекарствената сила на липовия мед. Той е успокояващо средство, което помага при кашлица и безсъние, успешно лекува бронхит и е отлично антисептично средство. Един от висококачествените видове мед. На цвят е светложълт, прозрачен, с приятна миризма, когато кристализира, придобива по-светъл цвят.

Слънчогледов мед
Има светлокехлибарен цвят със златист оттенък. Действа успокоително при спазми в бронхите и при стомашно-чревни колики. Слънчогледовият мед кристализира значително по-бързо.

Мед от рапица
Получен от нектара на етеричното растение рапица. Има бял, понякога бледожълт цвят, приятен аромат и сладък вкус. Кристализира бързо и трудно се разтваря във вода. Има хранителни, профилактични и лечебни качества. През последните години с увеличение на насажденията с рапица този вид мед се среща все по-често на пазара ни.

Ментов мед
Цветовете на ментата (както на дивата така и на култивираната) съдържат ментолово ефирно масло. То има болкоуспокояващ ефект, кръвоспиращо действие, облекчава храносмилането, намалява спазмите на храносмилателния канал, общ тонизиращ ефект, има жлъчогонно действие, може да се приема и като укрепващо организма антисептично средство. Има тъмножълт цвят, силен ментов аромат и приятен сладък вкус.

Лавандулов мед
Той има златист цвят, сладък вкус и приятен аромат. Има противомикробно, спазмолитично и слабо успокояващо действие. Препоръчва се при стомашно-чревни колики, мигрена, неврастения и други.

Мед от магарешки бодил
Един много интересен вид пчелен мед, който много рядко се среща в чист вид. Мед от магарешки бодил се препоръчва при високо кръвно налягане и аритмия. Най-ценно качество на този вид пчелен мед е противомикробното му действие.

Мед от кестен
Медът от питомен кестен има тъмен цвят и е със слаб аромат, по-течна консистенция и горчив вкус. Намалява кръвонапълването в черния дроб и простатата. Медът от конски кестен има тъмен цвят, слаб аромат и горчив вкус. Действува противомикробно. Укрепва капилярните съдове. Препоръчва се при бъбречни и стомашно-чревни заболявания.

Захаросан мед - полифлорен и липовДетелинов мед
Както цветът на това растение, и медът, произвеждан от него, съдържа флавоноиди, ефирно масло, вещества с фенолов произход. Има пикочогонно действие, облекчава отхрачването, помага при разстройство, укрепва и подобрява функциите на белите дробове. От червената детелина има червено жълт цвят, а от бялата - млечнобял.

Мед от люцерна
Има бял, янтарен или светложълт цвят, приятен вкус и аромат. Консистенцията му е течна. Кристализира бавно, на зрънца. Има ценни хранителни свойства и профилактично действие.

Плодов мед
Събира се през пролетта от нектара на цъфналите плодови насаждения. Докато е пресен има жълточервен цвят, а след като се кристализира цветът му е светложълт. Бива сладък, хранителен и е един от най-приятните на вкус. Съдържа значително по-голяма количество фруктоза. Действа благоприятно на нервната и храносмилателната система. Има силно лечебно и профилактично действие.

Мед от тютюн
Има светъл цвят, горчив вкус, аромат на тютюн и кристализира бавно. При загряване горчивината му намалява. Не е подходящ за храна на хората, а само за пчелите.

Манов мед
Получава се от секретите на смучещи насекоми по растенията или от секрети на живи части от растения, най-вече на иглолистните видове бор, бяла ела, червена ела, смърч и други; както и от широколистни дървета - дъб, явор, бук, липа, върби други. На цвят е тъмнозелен, но може да бъде тъмнокафяв до червен. Има гъста консистенция и кристализира бавно. Мановият мед съдържа всички вещества, които влизат и в състава на нектарния, но има повече минерални соли.

Медът от бор, бяла ела, смърч и т.н. съдържа масла и смоли, богати на алдехиди, вторични терпентинови алкохоли и други. Има противовъзпалително действие и затова се препоръчва при възпаление на дихателните пътища. Притежава и диуретичен ефект. Мановият мед от дъб, явор, бук, липа, върби и др. се отличава от меда от иглолистните дървета по това, че съдържа повече прашец. Има по-малко количество смоли, действува очистително и успокоява нервната система и червата. Мановият мед се препоръчва при гръдни болести, тъй като съдържа най-много минерални вещества и антибиотици.

Някои пчелари продават манов мед под наименованието "балкански" или "горски". Всички тези видове мед са манови, в състава на които влиза повече или по-малко и нектар от горски или полски медоносни растения.

Полифлорен мед (многоцветен/билков/букет)
Той естествено притежава разнообразни ценни хранителни и лечебни качества, защото се събира от различни видове полски и планински цъфтящи растения. По своята същност той е уникален, тъй като белезите му се определят от характерната растителност за различните райони и периоди на годината. Поради това, че в състава му влизат полезни вещества от различни растения, този мед се определя като общо укрепващ, с разностранно положително въздействие върху организма. Полифлорният мед в повечето случай кристализира значително по-бързо от монофлорните видове.

Мед в пита
Всички споменати вече видове мед могат да се приемат и заедно с питата (изградена от пчелен восък). В такъв случай биологичната стойност на продукта значително нараства защото тогава приемаме и съдържащите се във восъка полезни вещества (витамини, минерали и редица други активни вещества). Восъкът е едно чудесно натурално средство за дезинфекция и почистване на зъбите, укрепва венците и активизира функцията на червата и стомаха. Приетият по този начин мед има и чисто психологическо предимство – самочувствие, че консумираме уникална комбинация от лечебни натурални продукти.

В буркан слагате нарязани орехи и заливате с двойно по-малко количество мед. Твърди се, че най-добре е ядките да бъдат счукани в хаванче или направо смлени. Поради наличието на инхибитори в орехите, те се усвояват трудно в храносмилателната система. Затова се препоръчва те да се раздробят предварително, както и да се дъвчат много добре и продължително.

Тази смес трябва да се приема по 1 супена лъжица 3 пъти дневно преди хранене. Още веднъж е важно: да се дъвчат ядките много добре, тогава те ще донесат ползи за здравето!

В противен случай храносмилателната система няма да разтвори този плътен продукт и няма да получим желаните благоприятни ефекти върху тялото.
Какви са ползите за здравето от тази смес?
Подобрява имунитета

Тази смес е биологично активен продукт! Йодът, витамините и микроелементите, които са в нея, увеличават способността на организма да се противопоставя на различни инфекции.

Бързо възстановява тялото след заболяване

Всяко заболяване е стрес за тялото. Препоръчва се да се използва редовно смес от орехи с мед.

Лекува анемията и предотвратява повторното и развитие

Ако постоянно използвате орехи с мед, анемията няма да е страшна! Желязото, което се съдържа в ядките, лесно се абсорбира от тялото.

Подобрява метаболизма

Орехово-медената смес стимулира метаболизма в организма. Да, това лекарство определено е с високо съдържание на калории! Но в разумна доза, не повече от 3 супени лъжици на ден, дори помага да отслабнете. Ядките са наситени със здравословни мазнини, които насърчават загубата на тегло. Тези мазнини не съдържат холестерол, но помагат на вътрешните органи да функционират правилно.

Нормализира храносмилането

Благодарение на високото съдържание на фибри в ядките, те допринасят за нормализирането на храносмилателния процес, премахват застоя в храносмилателния тракт.

Активира мозъка

Благодарение на високото съдържание на витамини от групата В в орехите, те имат стимулиращ ефект върху мозъка и мисловните процеси.
Укрепва сърдечно-съдовата система

Желязо, мед, кобалт, цинк и витамин В6 – съставките, които се съдържат в сместа, помагат на организма да образува червени кръвни клетки, както и нови кръвни клетки.

 


Също така, тези вещества намаляват гъстотата на кръвта: отлична превенция на тромбоза! Особено добра е за пациенти, които са имали сърдечен удар! Магнезият, който се съдържа в орехите, разширява кръвоносните съдове, а след сърдечен удар съдовете се стесняват значително.

За да се направи сместа още по-полезна за работата на сърцето, добавете сушени кайсии и стафиди към нея. Тези сушени плодове съдържат много калий, който укрепва сърдечно-съдовата система. Също така може да направите ароматно греяно вино с карамфил, които да подкрепят сърцето в случай на проблеми!

 


Насладете се на тази вкусна храна и лекарство, но не забравяйте да дъвчете добре и да спазвате дозата, защото при неправилна употреба, всяко лекарство може да има обратен ефект!