Параличът е вирусна болест, която се съдейства от белтъчно гладуване на пчелите. Най-тежката форма на черната/горската/ болест се причинява само от продължителна липса на белтъчна храна при масово появяване на мана и насочване на пчелите задълго към нея. Има сериозни съмнения, че и една по-лека форма на черна болест се причинява от вирус, подобен на вируса на паралича. Третата форма на черната болест - наследствената - е най-лека както за разпознаване, така и за ликвидиране: при нея около половината от пчелите са черни/без космици/ още при излюпването; при смяна на дефектната майка, която поначало снася яйца с генетичен дефект, с нова - новите поколения пчели са напълно окосмени и нормални.

Ненормалните състояния в живота на пчелните семейства
Вирусът - причинител на паралича се внася отвън чрез пчелите и търтеите или от пчеларя след работа с болни семейства. В кошера той се разпространява чрез хранителния контакт между пчелите. В болните семейства се запазва продължително - до година, дори и болестта да не се е появила открито. От такива семейства вирусът може да бъде пренесен в търтеи или пчели приидружвачки на майки, както и с роеве.

Борба с вароатозата у пчелните семейства
Признаци на болестта

 

Най-важните са парализирането и почерняването на пчелите - предимно по-старите - поради опадане на космиците по тялото им. Такива почернели пчели се застояват по рамките със забавени движения или здравите пчели ги издърпват навън. Болестта се проявява през пролетта, като от време на време заглъхва за седмици или месеци и отново се проявява. Засилва се към края на лятото и през есента, особено ако тогава пчелите се ориентират към по-продължително събиране на мана или ако се подхранват със захарен сироп, а в гнездата им няма достатъчно прашец. Белтъчното гладуване подпомага болестотворното действие на вируса, хитиновите белтъчни вещества се изчерпват, поради което връзката на космиците отслабва и те масово опадат, а пчелите бързо почерняват. Точното разграничаване кога се отнася само за паралич и кога - за черна болест/със или без вирусна намеса/ може да се направи само при специално виросологгично изследване. Обилният и продължителен принос на мана при липса на прашец или намалени прашови запаси в семействата изключват вирусния паралич и говорят за невирусна/горска/ болест. За същото сочи и сезонното и проявяване/само в края на лятото или през есента/.

Ролята на инвентара за разпространението на болестите по пчелите и пилото
Мерки за борба

 

Те трябва да се предприемат съобразно с формата на заболяването. Обща мярка/ не и при наследствената черна болест/ е на болните семейства да се осигори принос на цветен прашец или пити с готов прашец от други семейства. При проявяване на почерняването още през пролетта или началото на лятото, тоест когато съмнението е, че се отнася за паралич, освен с прашец семействата трябва да се подхранват с лечебен сироп: към захарния сироп се добавят витамини/витамин С 200мг и никотинова киселина 50мг или син камък 1кг за 1 литър/. Руски автори препоръчват и периодично през 10 дни напръскване на питите и пчелите с панкреатична рибонуклеаза/50мг в 15л вода/.
Профилактика
Соглед на профилактиката на паралича и черната болест трябва да се поддържат само силни семейства, да им се осигурява постоянна паша не само от нектар, респективно мана, а и от прашец. При липса на добър прашецов принос, а усилена манова паша на семействата трябва да се осигурява прашец от другаде или заместители. Соглед на наследствената черна болест да се избягва продължително тясно родствено съешаване, по-честа смяна на майки с майки от други пчелини, или от майкопроизводителни стопанства.

Незаразно заболяване, засягащо младите пчели кърмачки, протичащо през април и май, по-рядко през лятото.

Наблюдава се най-често след продължително застудяване на времето, предшествано от активен принос на нектар и цветен прашец.Причината за това е невъзможността на пчелите да си осигурят необходимото количество вода или да се освободят от натрупаните в червото фекалии. Липсата на вода нарушава нормалния процес на храносмилането и всмукването на хранителни вещества. Разширеното от прашеца черво притиска въздушните торбички и кръвоносната тръба, вследствие на което дишането и кръвообръщението се затрудняват. При внасяне и на отровен прашец от лютика, млечка, глухарче, токсичните вещества от тях и гнилостните микроорганизми попадат в кръвния ток и предизвикват интоксикация на организма.

Протичането на болестта е остро и зависи от силата на пчелното семейство и броя на младите пчели в гнездото. Последствията са тежки, поради умирането на младите от 3 - 12 дневна възраст пчели. Нарушава се нормалният ритъм на възпроизводството на пчелните индивиди и възможността за използване на пчелна паша, поради загниването на пчелите кърмачки.

Признаци. Характерно за болестта е, че внезапно се загубват голям брой летящи пчели, след продължително застудяване на времето за 7 до 10 дни през пролетта, по-рядко през лятото. Протича за кратко време и след подобряването му или подхранване със захарен сироп преминава.

След подобряване на времето, пчелите масово излизат от кошера. Те са възбудени и угнетени. Правят опит за летене, събират се на купчинки на прилетната дъска. Трепкат с крилца и повдигат нагоре подутите си коремчета. Средното черво на болните и умрелите пчели е без характерните си гънки, подуто и изпълнено с гъста сбита, понякога почти суха, тъмнокафява, подобна на гнила маса. Възможно е при майската болест за късо време да умрат стотици, а понякога и хиляди пчели. Поради това, че майската болест е бързо преходно явление, в много случаи не се лекува.

Мерки за борба - необходимо е при продължително захлаждане на времето през пролетта, да се подхранват пчелните семейства с топъл захарен сироп 1:2,5 - 3 части за водата. Малкото количество от сиропа се пулверизира върху пчелите и питите в гнездото.

Профилактика - да се спазват всички изисквания на ДПчП и следене на метеорологичната обстановка, за да се подпомогнат пчелните семейства при нужда.

Болестта е незаразна. Представлява отравяне на пчелите, причинено от манов мед. През зимно-пролетния период се проявява с диария, а през лятото и есента с повишена смъртност. Освен отровно, през зимата мановият мед действа вредно на пчелите и с несмилаемите от организма им остатъци. Наличието на голем брой микроорганизми също разстройват храносмилането и понижават защитните сили на пчелите. Поради всичко това перитрофичната мембрана в средния дял на червото се отлепва от стените му, разкъсва се и не може да предпазва от механични и други увреждания клетките, които произвеждат храносмилателни сокове и през които се поемат смлените хранителни вещества. Те се откъсват от стените на червото и изпадат. Поради влошеното хранене през зимата пчелите гладуват и поемат все повече мед, но стават още по-неспокойни. Появява се диария и правят опити за излизане навън, въпреки студа. Голяма част от болните загиват и запушват входа отвътре. При отваряне на гнездото се установяват кафяви зацапвания по питите, рамките, стените на кошера, покривните материали и по самите пчели. Медът в се прокисва и се стича. Коремчето на болните пчели е силно подуто. От него при стискане изтича кафява, неприятно миришеща течност. Средният дял на червото е без гънки, тъмен и лесно се разкъсва.

Значението на мановата токсикоза не се изчерпва само с преките щети, които нанася на пчелините. Болястта е важен фактор, спомагащ за проявяването и по-тежкото протичане на нозематозата, паратифа и други чревни заболявания. Зимно-пролетната смъртност на пчелните семейства при едновременно участие на нозематоза и манова токсикоза може да стигне до 90-100 %. Мановата токсикоза се разграничава от чревните заболявания при лабораторно изследване, както и по по-бързото възстановяване на болните пчелни семейства.

За предпазване от манова токсикоза, а с това и от проявяване и по-тежко протичане на заразни чревни заболявания от съществено значение е през есента да не се допуска манов мед в зимните запаси. Ако е събиран такъв през есента, той трябва да се замени с нектарен мед или със захарен сироп. Добра предпазна мярка е осигуряването на паша в края на лятото и през есента.

Съществуват стотици видове акари. Проблемът с опаразитяването на пчелните семейства с акари и особено с вароатозния (Varroa Destructor) трябва да бъде решаван ежегодно. Трябва да се знае, че акарите се пренасят много от възбудителите на болестите по пчелите и пчелното пило . По този начин се влошава още повече здравословното състояние на семействата и тяхната производителност.

Акарите не са насекоми, а сродни на тях членестоноги. Възрастните имат по един или два чифта крила и по 3 чифта крачка. Те са свободноживеещи паразити по животните, човека, пчелите, дивите и културните растения. Размерите им са малки, а на някои дори микроскопични. В повечето случаи те са безвредни, но някои видове паразитират по растенията, животните, пчелите, нанасят значителни загуби и пренасят различни болести по човека, животните и пчелите. В пчелните кошери досега са открити над 100 различни вида акари, от които само около 5 % са паразити за пчелите, откритото и запечатанато пило. Голяма част от останалите видове обитават растенията или зърнените складове и случайно попадат и временно остават в пчелното гнездо.

Към тази група спадат още външните акари Акарапус дорзалис, Акарапус ваганс, Акарапус екстернус и сърбежния акар Пиемотес ветрикозус. Акарите, паразитиращи по пчелния прашец са: Тироглифус фарине, Глицефагус доместикус и Карпоглифус посуларум. Те разрушават събрания пчелен прашец и се хранят с него.

При опаразитяване на пчелните семейства с акари, една от главните грижи на пчеларя е трудното им откриване в пчелното гнездо (пило, пити, пчелни индивиди и хранителни запаси). Причината за това са не само малките им размери, но и че те са скрити през по-голямата част от жизнения си цикъл в запечатаното пило, в трахеите или между членчетата на коремчето на търтеите и пчелите. Препорачително е да се използва лупа и внимателно да оглеждат както пчелните индивиди, така и запечатаното пило.

През зимния период щетите от измиране или отслабване на пчелните семейства са по-големи, отколкото загубите, които нанасят различните болести през лятото или есента. Много са причините и факторите, които предизвикват частичното отслабване или пълното загиване на семействата през зимата. Най-често те представляват комплекс, съчетаващ едновременно причините и факторите при проявяването му. Някои се дължат на заразни заболявания като например - чревните (нозематоза, амебоза, паратиф, грегариноза), и в по-малка степен плесенните. Косвените щети се причиняват от вароатозата.

Друга група причини настъпват от различни форми на гладуване (недостатъчни, неправилно разположени, кристализирали, ферментирали и други запаси, безпокоене на пчелите, осиротяване и др. Причина за отслабването може да бъдат още недоброкачествените въглехидратни запаси (прокиснал и манов мед, късно подаден и непреработен захарен сироп, пренесен в питите плодов сок (от грозде, плодове и др.). Недобре отремонтираните и прогонени кошери (вследствие на това влошена вентилация и повишена влажност) също влияят върху състоянието на пчелните семейства.

Сериозни щети може да се причинят и от неспазването на технологичните изисквания на добрите пчеларски практики за правилно отглеждане и експлоатиране на пчелните семейства, особено в края на лятото и през есента и при подготовката им за зазимяване.

Най-често различните фактори и причини не действат самостоятелно и поотделно, а в повечето случаи комплексно, като едни от тях са предпоставка за появата на следващи. Затова и загубите от измиране на пчели или на цели семейства се увеличават.

Всички те (факторите и причините) предизвикват отслабване на защитните сили на пчелите, вследствие на което се намалява и имунитетът им. Възможностите на пчелите и на семействата като цяло да се съпротивляват през тежкия зимно-пролетен период са много по-малки, отколкото през активния сезон. Докато през активния период отделните поколения пчели се подменят през 35-48 дни, то през пасивния, който трае 5-6 месеца, трябва да презимува едно единствено поколение.

Поради това едно от най-важните мероприятия за предпазване на пчелните семейства от зимно-пролетната смътност е зазимяването на семействата с колкото може повече млади пчели, неизтощени от отглеждането на пило, събирането на нектар или преработването на големи количества захарен сироп и плодови сокове (от грозде, плодове и др.). Предимството на тези пчели, е че имат достатъчно белтъчно-мастни запаси в "мастното" си тяло, които им подсигуряват в голяма степен наличието на съпротивителни сили (имунитет) срещу тежките условия и вредните фактори през зимата. Те (белтъчните запаси) ще им служат за отглеждането на първото пролетно пило в края на пасивния период. Чрез тях ще се извърши постепенната подмяна на старите, с млади току-що, излюпващи се пчели.

За да предпазят успешно семействата от зимно-пролетната смъртност, пчеларите трябва да провеждат пчеларски практики съобразени с изработените и затвърдени през хилядолетията безусловни рефлекси и приспособления на пчелите и на семействата. В противен случай ще им нанасят все по-големи щети.

Друго важно мероприятие е отглеждането на пчелите, т.е настаняването им в хигиенни, сухи, дезинфекцирани гнезда с достатъчни качествени пълноценни и правилно подредени хранителни запаси от пчелен мед и прашец.

Третото, но не и по-малко по важност мероприятие, е да се подсигурят всички условия за спокойно зимуване на семействата, включващо наличието на млади и жизнени пчелни майки.

Четвърто мероприятие, което трябва да се провежда постоянно, е отглеждането и развъждането на здрави, силни, жизнени и високопродуктивни семейства. По този начин ще се изключат възможностите за попадането на болестотворни микроорганизми в хранителните им запаси през лятото и есента.

При съмнение, че такива микроорганизми (ноземни спори, амебни цисти, паратифни или септицимийни бактерии) може би има (поради боледуване през минали сезони), трябва незабавно да се потърси помощта на ветеринарномедицинските органи, за да могат да се проведат оздравителни мероприятия през лятото и есента.

По този начин няма да се допусне развитието им през зимния период. За целта е необходимо предварително да се извърши дезинфекция, лекуване, обновяване на гнездата с новоизградени пити, профилактично третиране с необходимите ветеринарномедицински продукти (под контрола на ветеринарния лекар) през есента и рано през следващата пролет и др.

След презимуването на лекуваните семейства се придават повече основи за градеж на нови пити при обилно нектароотделяне. Така до есента ще може да се освободи гнездото от старите, в които е имало зараза. Преди зазимяването тези семейства трябва да се подхранват подбудително и да се запасят с лечебен сироп срещу констатираната в миналото болест. В планинските масиви (Странджа, Лудогорието и др.), където в края на лятото пчелите са внесли в гнездата си манов мед е много важно той да се отнеме и да не се оставя в кошерите.

Ако не може да се замени, питите с такъв мед да се изместят в краищата на гнездото, за да се консумира след иззимуването, когато пчелите се облитат. По този начин ще предпазим пчелните семейства от манова токсикоза, което е много важно профилактично мероприятие против ранното и тежко протичане на чревните заразни болести с условен характер - нозематоза, амебоза, паратиф и др. Това има особено значение при тежките и продължителни зими. След центрофугиране на меда от последната главна паша е необходимо да се третират семействата, с ветеринарномедицински продукти не по-късно от края на август против вароатоза. Най-голямо значение за предпазване на семействата от зимно-пролетната смъртност има правилното прилагане на технологията на добрите пчеларски практики, за целогодишно поддържане на здрави, силни, жизнени и високопродуктивни пчелни семейства.

Не трябва да се забравя от пчеларите, че прекомерното увеличаване на производителността на семействата и тяхното преексплоатиране успоредно с положителните води и до някои отрицателни резултати - поява на така наречените болести на интензивното пчеларство, в чиято основа стоят отслабените сили на организма. По този начин преексплоатирането на пчелните семейства накрая се заплаща много скъпо - висока зимно-пролетна смътност, отслабени семейства и ниска продукция!