Параличът е вирусна болест, която се съдейства от белтъчно гладуване на пчелите. Най-тежката форма на черната/горската/ болест се причинява само от продължителна липса на белтъчна храна при масово появяване на мана и насочване на пчелите задълго към нея. Има сериозни съмнения, че и една по-лека форма на черна болест се причинява от вирус, подобен на вируса на паралича. Третата форма на черната болест - наследствената - е най-лека както за разпознаване, така и за ликвидиране: при нея около половината от пчелите са черни/без космици/ още при излюпването; при смяна на дефектната майка, която поначало снася яйца с генетичен дефект, с нова - новите поколения пчели са напълно окосмени и нормални.

Ненормалните състояния в живота на пчелните семейства
Вирусът - причинител на паралича се внася отвън чрез пчелите и търтеите или от пчеларя след работа с болни семейства. В кошера той се разпространява чрез хранителния контакт между пчелите. В болните семейства се запазва продължително - до година, дори и болестта да не се е появила открито. От такива семейства вирусът може да бъде пренесен в търтеи или пчели приидружвачки на майки, както и с роеве.

Борба с вароатозата у пчелните семейства
Признаци на болестта

 

Най-важните са парализирането и почерняването на пчелите - предимно по-старите - поради опадане на космиците по тялото им. Такива почернели пчели се застояват по рамките със забавени движения или здравите пчели ги издърпват навън. Болестта се проявява през пролетта, като от време на време заглъхва за седмици или месеци и отново се проявява. Засилва се към края на лятото и през есента, особено ако тогава пчелите се ориентират към по-продължително събиране на мана или ако се подхранват със захарен сироп, а в гнездата им няма достатъчно прашец. Белтъчното гладуване подпомага болестотворното действие на вируса, хитиновите белтъчни вещества се изчерпват, поради което връзката на космиците отслабва и те масово опадат, а пчелите бързо почерняват. Точното разграничаване кога се отнася само за паралич и кога - за черна болест/със или без вирусна намеса/ може да се направи само при специално виросологгично изследване. Обилният и продължителен принос на мана при липса на прашец или намалени прашови запаси в семействата изключват вирусния паралич и говорят за невирусна/горска/ болест. За същото сочи и сезонното и проявяване/само в края на лятото или през есента/.

Ролята на инвентара за разпространението на болестите по пчелите и пилото
Мерки за борба

 

Те трябва да се предприемат съобразно с формата на заболяването. Обща мярка/ не и при наследствената черна болест/ е на болните семейства да се осигори принос на цветен прашец или пити с готов прашец от други семейства. При проявяване на почерняването още през пролетта или началото на лятото, тоест когато съмнението е, че се отнася за паралич, освен с прашец семействата трябва да се подхранват с лечебен сироп: към захарния сироп се добавят витамини/витамин С 200мг и никотинова киселина 50мг или син камък 1кг за 1 литър/. Руски автори препоръчват и периодично през 10 дни напръскване на питите и пчелите с панкреатична рибонуклеаза/50мг в 15л вода/.
Профилактика
Соглед на профилактиката на паралича и черната болест трябва да се поддържат само силни семейства, да им се осигурява постоянна паша не само от нектар, респективно мана, а и от прашец. При липса на добър прашецов принос, а усилена манова паша на семействата трябва да се осигурява прашец от другаде или заместители. Соглед на наследствената черна болест да се избягва продължително тясно родствено съешаване, по-честа смяна на майки с майки от други пчелини, или от майкопроизводителни стопанства.