През зимния период щетите от измиране или отслабване на пчелните семейства са по-големи, отколкото загубите, които нанасят различните болести през лятото или есента. Много са причините и факторите, които предизвикват частичното отслабване или пълното загиване на семействата през зимата. Най-често те представляват комплекс, съчетаващ едновременно причините и факторите при проявяването му. Някои се дължат на заразни заболявания като например - чревните (нозематоза, амебоза, паратиф, грегариноза), и в по-малка степен плесенните. Косвените щети се причиняват от вароатозата.

Друга група причини настъпват от различни форми на гладуване (недостатъчни, неправилно разположени, кристализирали, ферментирали и други запаси, безпокоене на пчелите, осиротяване и др. Причина за отслабването може да бъдат още недоброкачествените въглехидратни запаси (прокиснал и манов мед, късно подаден и непреработен захарен сироп, пренесен в питите плодов сок (от грозде, плодове и др.). Недобре отремонтираните и прогонени кошери (вследствие на това влошена вентилация и повишена влажност) също влияят върху състоянието на пчелните семейства.

Сериозни щети може да се причинят и от неспазването на технологичните изисквания на добрите пчеларски практики за правилно отглеждане и експлоатиране на пчелните семейства, особено в края на лятото и през есента и при подготовката им за зазимяване.

Най-често различните фактори и причини не действат самостоятелно и поотделно, а в повечето случаи комплексно, като едни от тях са предпоставка за появата на следващи. Затова и загубите от измиране на пчели или на цели семейства се увеличават.

Всички те (факторите и причините) предизвикват отслабване на защитните сили на пчелите, вследствие на което се намалява и имунитетът им. Възможностите на пчелите и на семействата като цяло да се съпротивляват през тежкия зимно-пролетен период са много по-малки, отколкото през активния сезон. Докато през активния период отделните поколения пчели се подменят през 35-48 дни, то през пасивния, който трае 5-6 месеца, трябва да презимува едно единствено поколение.

Поради това едно от най-важните мероприятия за предпазване на пчелните семейства от зимно-пролетната смътност е зазимяването на семействата с колкото може повече млади пчели, неизтощени от отглеждането на пило, събирането на нектар или преработването на големи количества захарен сироп и плодови сокове (от грозде, плодове и др.). Предимството на тези пчели, е че имат достатъчно белтъчно-мастни запаси в "мастното" си тяло, които им подсигуряват в голяма степен наличието на съпротивителни сили (имунитет) срещу тежките условия и вредните фактори през зимата. Те (белтъчните запаси) ще им служат за отглеждането на първото пролетно пило в края на пасивния период. Чрез тях ще се извърши постепенната подмяна на старите, с млади току-що, излюпващи се пчели.

За да предпазят успешно семействата от зимно-пролетната смъртност, пчеларите трябва да провеждат пчеларски практики съобразени с изработените и затвърдени през хилядолетията безусловни рефлекси и приспособления на пчелите и на семействата. В противен случай ще им нанасят все по-големи щети.

Друго важно мероприятие е отглеждането на пчелите, т.е настаняването им в хигиенни, сухи, дезинфекцирани гнезда с достатъчни качествени пълноценни и правилно подредени хранителни запаси от пчелен мед и прашец.

Третото, но не и по-малко по важност мероприятие, е да се подсигурят всички условия за спокойно зимуване на семействата, включващо наличието на млади и жизнени пчелни майки.

Четвърто мероприятие, което трябва да се провежда постоянно, е отглеждането и развъждането на здрави, силни, жизнени и високопродуктивни семейства. По този начин ще се изключат възможностите за попадането на болестотворни микроорганизми в хранителните им запаси през лятото и есента.

При съмнение, че такива микроорганизми (ноземни спори, амебни цисти, паратифни или септицимийни бактерии) може би има (поради боледуване през минали сезони), трябва незабавно да се потърси помощта на ветеринарномедицинските органи, за да могат да се проведат оздравителни мероприятия през лятото и есента.

По този начин няма да се допусне развитието им през зимния период. За целта е необходимо предварително да се извърши дезинфекция, лекуване, обновяване на гнездата с новоизградени пити, профилактично третиране с необходимите ветеринарномедицински продукти (под контрола на ветеринарния лекар) през есента и рано през следващата пролет и др.

След презимуването на лекуваните семейства се придават повече основи за градеж на нови пити при обилно нектароотделяне. Така до есента ще може да се освободи гнездото от старите, в които е имало зараза. Преди зазимяването тези семейства трябва да се подхранват подбудително и да се запасят с лечебен сироп срещу констатираната в миналото болест. В планинските масиви (Странджа, Лудогорието и др.), където в края на лятото пчелите са внесли в гнездата си манов мед е много важно той да се отнеме и да не се оставя в кошерите.

Ако не може да се замени, питите с такъв мед да се изместят в краищата на гнездото, за да се консумира след иззимуването, когато пчелите се облитат. По този начин ще предпазим пчелните семейства от манова токсикоза, което е много важно профилактично мероприятие против ранното и тежко протичане на чревните заразни болести с условен характер - нозематоза, амебоза, паратиф и др. Това има особено значение при тежките и продължителни зими. След центрофугиране на меда от последната главна паша е необходимо да се третират семействата, с ветеринарномедицински продукти не по-късно от края на август против вароатоза. Най-голямо значение за предпазване на семействата от зимно-пролетната смъртност има правилното прилагане на технологията на добрите пчеларски практики, за целогодишно поддържане на здрави, силни, жизнени и високопродуктивни пчелни семейства.

Не трябва да се забравя от пчеларите, че прекомерното увеличаване на производителността на семействата и тяхното преексплоатиране успоредно с положителните води и до някои отрицателни резултати - поява на така наречените болести на интензивното пчеларство, в чиято основа стоят отслабените сили на организма. По този начин преексплоатирането на пчелните семейства накрая се заплаща много скъпо - висока зимно-пролетна смътност, отслабени семейства и ниска продукция!