Болестите и неприятелите на пчелите причиняват големи загуби на пчелното стопанство и са сериозна спънка за развитието на пчеларството, поради което борбата срещу тях е една от най-важните задачи и грижи както на държавата, така и на всяко пчеларско стопанство.

Болестите по пчелите се дължат на разнообразни причини от за­разно или незаразно естество: бактерии, гъби, неблагоприятни климатични условия, неправилни и недостатъчни грижи при отглеждането на пчел­ните семейства и пр. Пчелите и пчелните продукти също се нападат и унищожават от голям брой пчелни неприятели. Особено сериозно трябва да се води борбата срещу заразните пчелни болести, защото те нанасят най-големи поражения и са една постоянна заплаха за пчелините.

Микроорганизмите, които причиняват заболяванията на пчелите, се предават непосредствено при допир на болната със здрава пчела, но разпространението им може да стане и чрез Пчеларя, заразени пчеларски инструменти, заразен мед или восък. Трябва да се има предвид обаче, че не винаги заразата сама по себе си е достатъчна, за да се предизвика заболяване в даден организъм. При пчелите, както и при другите организми това в голяма степен зависи от свойството на организма да противодействува на заразата и от условията, които спомагат или не на заболява­нето. Също така има значение и количеството на причинителите на забо­лявания, които ще попаднат в организма. При нормални условия пчелният организъм е по-устойчив на заболяванията, но когато пчелното семейство е поставено при условия, които причиняват неговото отслабване и пони­жават съпротивителната му сила, а за семейството не се полагат никакви грижи, то няма да бъде в състояние да се справи с проникналите вредни агенти. Ето защо, като се има предвид обстоятелството, че борбата с бо­лестите по пчелите е свързана с големи трудности, тъй като средствата за лекуване на пчелите засега са твърде ограничени, за опазването на пчелите от пчелни болести много голямо значение имат предпазните мерки: редовни и правилни грижи по отглеждането на пчелните семейства, съз­даване и поддържане на силни пчелни семейства, строго спазване на не­обходимите санитарно-хигиенни мерки на пчелините, редовна дезинфекция на кошерите и пчеларския инвентар, своевременно откриване и вземане на възможните мерки за ограничаване на появилите се вече болести и пр.

БОЛЕСТИ НА ПИЛОТО

Заразни болести. От заразните болести по пчелното пило най-разпространени и най-опасни са разните, видове гнилец, а до известна сте­пен и болестите, известни под името варовито и каменно пило.

Злокачествен (американски) гнилец.Това заболяване се на­рича още гнилец на запечатаното пило. От тази болест пилото може да бъде нападнато през целия активен сезон на пчелите, но най-голямо раз­витие тя достига през втората половина на лятото, което е свързано с по-високата температура през период. Тази болест засяга главно личинките на пчелите-работнички. Заразата прониква в организма с храната, а инкубационният период продължава седем дни. Заболелите личинки уми­рат обикновено четири дни след запечатването на килийките, в последните два дни преди какавидирането, т.е. пилото най-често загива в за­печатаните вече килийки. При много тежка форма на болест­та, когато семейството силно отслабва, може да загине и открито пило.

Признаците при заболя­ването от американски гнилец са следните. По питите наред със здравите, освободени от пчелите килийки, се нами­рат и килийки със загинало пило, които остават запеча­тани. Капачетата на повечето от тези килийки са потъмне­ли, а на някои и продрани, хлътнали, с една или повече дупчици, които са направени при опит на пчелите да извадят от килийките болното или мъртво пило. Заболелите личинки най-напред загубват своята пъргавост и блясък, придобиват отна­чало светлокафяв, а след това тъмнокафяв и черен цвят. При разлагането те се превръщат в безформена маса, която на третата и четвъртата сед­мица става много жилава и може да се изтегли на тънка нишка с дъл­жина няколко сантиметра и най-после към петата седмица се превръща в твърда и суха грапава коричка, която е здраво залепена към долната стена на килийката. През есента разпознаването на болестта е много лесно, тъй като по-голямата част от пилото се е вече излюпило и запечатаните със загинало от болестта пило килийки остават между здравите. Разпознаването на болестта, особено при силна проява, се улеснява от това, че загнилите личинки издават силна неприятна миризма на разто­пен туткал, която може да се долови още при вдигане кавака на кошера.

Личинките се заразяват от американския гнилец чрез храната (меда и цветния прашец). Главни източници на зараза са болното,и умрялото пило, както и заразените пити. В същия кошер болестта се разпростра­нява при храненето на личинките, а от един кошер в друг — от пчелите-крадци, блуждаещите пчели и търтеите, ако по тях има зараза. За въз­никване и разпространение на болестта може да допринесе твърде много и самият пчелар, а именно при покупка и пренасяне на болни семейства, голи роеве или пчелни майки, разместване на пити от болни в здрави се­мейства, подхранване с мед от заразени семейства, използуване на ко­шери от заболели и загинали от тази болест семейства, заразен инвентар, восъчни основи, приготвени от заразен восък, чрез ръце при работата и боравенето с гнилцови семейства, без да се дезинфекцират, и пр.

Причинител на американския гнилец е бактерията Bacillus larvae, която при неблагоприятни условия образува, спори. Спорите са много устойчиви на въздействието на физични и химични агенти и запазват жизнеспособността си десетки години. Във вода те издържат 100°С в продължение на около10 мин, а в мед издържат 30 мин непрекъснато кипене. От преките слънчеви лъчи, когато са в сухо състояние, те загиват след 28—40 часа, а в мед — след 4—6 седмици.

Доброкачествен (европейски) гнилец. Нарича се още гнилец на незапечатаното пило. Болестта се проявява обикновено през про­летта и първата половина на лятото след захлаждане на времето и при продължителни дъждове, а понякога — и към края на лятото. Когато времето е благоприятно, топло и беритбата е обилна, болестта се ограничава силно. Европейският гнилец е болест Т условията на оскъдна паша и слаби семейства. Причинителят поразява работническите, а понякога и търтеевите личинки, които загиват обикновено на 4—5-дневна възраст, т. е. преди запечатването на килийките.

Признаците на заболяването са следните. По питите с болни личинки има празни килийки, такива само с яйца или с млади личинки — всред по-големи площи със запечатано пило, т. е. тя е с „пъстър” вид. Заболе­лите личинки заемат в килийката неестествено положение, те са про­зрачни, загубват бисерния си блясък, цветът им се променя постепенно в жълт, а след смъртта на личинките — в жълтокафяв и тъмнокафяв. Тъ­каните на умрелите личинки се разрушават и отначало образуват тъмна, гнилостна маса— кашица, която не е много жилава и не може да се из­тегля на дълга нишка, както при американския гнилец. Накрая умрелите личинки се превръщат в сухи корички. Болните личинки и коричките ле­жат свободно в килийките, не са здраво прикрепени по стените им и срав­нително лесно се почистват от пчелите. Коричките са гладки и отчасти с копринен блясък. Когато личинките умрат след запечатването на ки­лийките, питите по външен вид наподобяват тези при злокачествения гни­лец. Умрелите и разлагащи се личинки издават неприятен мирис — вонящ или кисел. При загиване на запечатаното пило от европейски гнилец това може да се установи по следния признак: капачетата на килийките от вътрешната страна са без копринена постилка, тъй като при тази болест личинките загиват, преди да са изплели пашкулчета.

Като причинители на европейския гнилец се посочват различни бактерии: Bacillus pluton, Streptococcus apis, Bac. Alvel, Bac. Orpheus. В зависимост от това и миризмата, която издават личинките, е различна. Наличието например на Streptococcus apis в заболялото пило го превръща в суха й слабо ма­жеща се маса с кисела миризма. Прието е тази форма да се нарича ки­сел гнилец. Сигурното разпознаване на болестта може да стане чрез микроскопско и бактериологично изследване.

Заразяването, както и при американския гнилец, става със заразена храна, а_разпространението на заразата — по същия начин, както при американския гнилец.

Мехурчест гнилец. Заразна болест, причинител на която е вирус. Поразява личинките и те загиват след запечатването на килийките непосредствено преди превръщането им в какавиди. Личинките се заразяват при излюпването им, но болните личинки умират няколко дни след запечатването на килийките. При поява на болестта и при загинали от мехурчестия гнилец личинки питите са отчасти със запечатани килийки и отчасти с разкъсани капачета. Заболелите личинки първоначално изменят цвета си в бледожълт, а след това в по-тъмен. На края умрелите ли­чинки се превръщат в жилаво мехурче с воднисто-зърнесто съдържание, понеже кожицата на личинките не се разрушава, а след това личинката се превръща в суха коричка с форма на ладийка, единият край на която е по-тъмен и повдигнат нагоре. Сухите корички лесно се отделят от килийките. Поради чувствителността на вируса към различни въздействия на средата заразата не е така опасна и не се задържа дълго време. При гниенето на личинките например вирусът в тях загива след около 10 дни, а в меда се съхранява в продължение на около 1 месец. Заболелите ли­чинки са заразителни само късо време след смъртта им — след около една седмица заразителността силно намалява, а след един месец изчезва напълно. Това заболяване е сравнително слабо разпространено у нас и при благоприятни условия пчелите обикновено сами се справят с болестта.

За предпазване от заразяване и по-нататъшно разпространение на мехурчестия гнилец трябва да се спазват същите предпазни мерки, както и при описаните вече гнилци.

Борба. Най-сигурно средство за ограничаване на заразата както от американския, така и от европейския гнилец е унищожаването и изгарянето на заболелите семейства, пити, затоплящи материали и самите сан­дъци. Металните инвентарни предмети се дезинфекцират, като се обгарят на пламък. Кошерите (сандъците) може да се запазят с оглед на иконо­мията на дървен материал, но при условие, че бъдат най-грижливо и съ­вестно дезинфекцирани. Това се постига чрез внимателно механическо почистване на сандъците, обгаря нето им с поялна лампа и след това основно измиване или потапяне в 3-4%-ов разтвор на сода каустик.

Важно предпазно средство са всички мерки, които съдействуват за ограничаване на по-нататъшното разпространение на заразата, включително налагане на карантинни мерки до момента, когато се установи пълното изчезване на болестта в пчелина и района му. Прилагане на мерки, които съдействуват за поддържане на пчелните семейства в напълно жизнено състояние, повишаване съпротивителната им сила и спазване на санитарно-хигиенните мерки в пчелина.

Напоследък, по-специално по отношение на европейския гнилец, се правят препоръки за лекуване на заболелите семейства със сулфамидни препарати или антибиотици като пеницилин, биомицин, еритроцин и др. В този случай се дават указания пеницилинът да се прибавя в захарния сироп в съотношение на 1 л сироп 900 000 МЕ, а при биомицина и еритроцина — по 2 таблетки за 600 см3 захарен сироп. Лекуването с посочените медикаменти не може да се смята за напълно сигурно, а още по-малко при лечението на американския гнилец. За излекуването при та­кова лечение в широката практика са необходими редица предпоставки, които не винаги са налице. По-големи изгледи за опазване на семействата от гнилците има предпазното даване на антибиотиците, но в тези случаи те се използуват в по-малки дози. При пеницилина например дозата в случая може да бъде от 50 000 до 100000 МЕ на 1 л захарен сироп.

За да не се допусне разпространение на заразата при поява на болестта, много важно е при най-малко съмнение да се поиска преглед на семействата от съответните длъжностни лица и изпращането на проби за изследване във ветеринарно бактериологичните институти и станции.

Каменно пило (аспергиломикоза). Заразна болест по пилото, а понякога и по възрастните пчели, която се причинява от гъбичката Aspergillus flavus. Появата на болестта е свързана с обилен принос на прашец и влажно време — продължителни дъждове.

Заболелите личинки променят цвета си в жълт, а главата им се покрива с кафявозеленикав прах, който постепенно изпълва цялата килийка. Умрелите личинки бързо изсъхват и труповете им стават твърди като-камък. При възрастните пчели, нападнати от болестта, тялото се мумифицира и се покрива с плесен, от което придобиват мъхнат вид. Понеже причинителят на тази болест е опасен и за човека, нужно е при работа с болни пчелни семейства да се внимава, за да не попаднат спорите в носа и оттам в дихателните пътища.

Заразеният мед е също опасен за човека.

Предпазни мерки и борба. Да не се устройват пчелините в ниски и влажни сенчести места. При поява на болестта семействата да се прехвърлят в нови кошери, восъкът да се претопи, а медът да се обеззарази чрез кипване в продължение на 30—40 мин. Старият сандък да се обеззарази чрез обгаряне с бензинова лампа или с 5%-ов разтвор на карболова киселина.

Варовито пило (перицистомикоза). Заразна болест предимно напада и работническите личинки. Причинителят е плесенова гъбичка Pericyistis apis. Сравнително рядко за­боляване по пчелите. При заразяване на личинките умират както младите така и по-старите личинки след запечатването на килийките. След запе­чатването на килийките заболелите личинки променят цвета си в жълт и се покриват с мъхеста плесен, която има бял цвят. По-късно мъхът изчезва, но личинките се втвърдяват. При поразяване на младите ли­чинки плесента изпълва до половина килийките с бял мъх.

При по-силни семейства пчелите се справят сами, като почистват килийките от заболялото пило.

При поява в по-малък размер да се извадят питите със заболелите личинки, а при по-голям размер семейството да се прехвърли в друг празен сандък. За предпазване от болестта питите с прашец да се пазят от овлажняване и в гнездото да не се оставя повече прашец. Питите с повреден прашец да се претопят.

Незаразни болести по пилото. От незаразните болести по пилото-най-често се среща простудяването на пилото. То се получава главно в ранна пролет при внезапно захлаждане след по-усилено развитие на пи­лото. Ако при това захлаждане пилото е развито несъразмерно със силата, на семейството и гнездото не е достатъчно затоплено, при събирането на_ пчелите в кълбо част от пилото по крайните пити и в краищата им остава непокрито. Това може да се случи и при загуба на голям брой летящи пчели при внезапно настъпване на лошо време.

Умрелите в резултат на простудяване личинки имат сив до сиво- синкав и по-рядко кафяв цвят. Обикновено те не издават неприятна миризма. За разлика от гнилците питите с умрели личинки нямат пъстър зид, т. е. тук пилото загива напред, а не е разхвърляно между килий­ните със здрави личинки. Простуденото запечатано пило има нормален вид и цвят, а рядко и с тъмносиви петна.

За предпазване от простудяване на пилото семействата не бива да се развиват и форсират несвоевременно. Да бъдат запасени с достатъчно -хранителни запаси и да се затоплят добре.

Питите с простудено пило да се отстраняват и претопяват, след което гнездата да се стеснят.

Измиране на пило през пролетта може да се предизвика и при
задушаване, в резултат на силно стеснени прелки, при. липса на прашец,
вода и пр.

БОЛЕСТИ НА ВЪЗРАСТНИТЕ ПЧЕЛИ

Заразни болести. Нозематоза. От заразните болести по,възрастните пчели нозематозата е най-широко разпространена и най-опасна у нас. Причинява се от едноклетъчен паразит —Nosema apis, който вън от пчелния организъм се намира във формата на спори. Опорите попадат в организма с храната, водата, при почистване на килийките, по които има зараза, а също й от диаричните петна от болни пчели. В тялото на
пчелата спорите се установяват в слизестата обвивка на средно­то черво и там се развиват в клетките на епитела; когато те отмират и хранителните материали се намалят, паразитът отново започва да образува спори. Спорите се изхвърлят навън от тялото с нечистотиите.

Признаците за заболяване от нозематоза са следните бър­зо измиране на пчели вътре и вън от кошера: между пчелите има много, които се опитват да излетят, но не са в състояние и само пълзят. Тези пчели отделят нечистотии при пълзе­нето, коремчетата им са подути, а при дисекция средното им черво е силно увеличено и с млечнобял цвят за разлика от това при здравите, при които то има розов цвят. Боледуващите пчели са силно отслабнали, отпаднали и слабо подвижни, неспособни за летеж, трептят с криле и падат настрани. Ако притиснем коремчето на такава пчела, съдържанието на стомаха се изпръсква на няколко сантиметра разстояние.

Нозематозата се развива в по-силна форма в години с продължителни зими, при зазимуване с манов мед и поява на диария, при която нечистотиите са силно заразени. Проявява се най-силно през пролетта, когато старите пчели, които са били заразени от предната година, масово измират, а по-късно, с появата на новите пчели болестта постепенно за­тихва. През пролетта болестта се разпространява от пчелите-крадци и блуждаещите пчели, при преместване на рамки от един кошер в друг, при подсилване и съединяване на семейства и пр.

Болестта се установява със сигурност при микроскопско изследване, при което се търсят спорите на причинителя в тялото на умрелите пчели.

Борба. За предпазване от нозематоза да се спазват строго всички общи санитарно-хигиенни изисквания за пчелините и пчелите да се отглеждат правилно. При констатиране на заболяване семействата с болни пчели да се прехвърлят в други — нови или добре дезинфекцирани кошери върху запасни пити с храна, като се подхранват със захарен сироп или разреден мед. За дезинфекция на питите, които се прехвърлят и по тях има пило, самата рамка се почиства с парцалче, натопено в 45/0-рв формалинов разтвор. Питите без мед и прашец се пулверизират или потапят в същия разтвор, а след това се държат за 3—4 часа в херметически затворен сандък в помещение с температура около 20° С. След това те се промиват във вода и се изсушават.

Напоследък в чужбина за лекуване на болните от нозематоза семейства се препоръчват и някои препарати, като фумагилин и ноземак, да­вани със захарен сироп. Тези препарати не са внесени у нас.

Други заразни болести по пчелите са амебозата, която поразява малпигиевите съдове на пчелата, но не е установена у нас, паратифът, която причинява разстройство на храносмилателната система, и септицемията, която поразява кръвта и мускулите на пчелата.

При паратифа болестта външно се проявява с диария и парализа на пчелите — загубване на способността да летят. Причинява се от чревната бактерия Bacterium paratyphi alvei.

При септицемията външно заболяването се разпознава по разкъсване на отделните части на тялото и опадане на власинките поради разрушаване на мускулите. Вътрешно признаците са почерняване на мускулната тъкан и побеляване на кръвната течност. Причинява се от Bacterium apiscticus.

За предпазване на пчелите да се прилагат общите санитарно-хигиенни мерки, както при останалите пчелни болести. Специално лекуване не се прилага.

ОТРАВЯНИЯ С ХИМИЧНИ СРЕДСТВА

При защитата на растенията от болести и неприятели най-честа борбата се води чрез пръскане и напрашване на растенията с химични средства. По-голямата част от тях са отровни и за пчелите. Това се отнася особено до средствата, които се използуват за борба с вредните насекоми. В селското стопанство се използуват химични средства и за уни­щожаване на плевелите. Някои от тези средства са също отровни за пчелите. Докато в миналото използуването на химичните средства в селското стопанство за посочените цели бе ограничено, опасения за пчелите и случаи на масови отравяния бяха твърде рядко явление. Понастоящем обаче химичната борба с вредните насекоми по растенията има широко приложение и във връзка с това и оплакванията от измира не на пчелите при тази борба зачестиха твърде много. В някои райони с развито овощарство и други интензивни култури опазването на пчелите от химичните средства представлява вече голям проблем, тъй като в тези райони се отбелязват вече измирания на цели пчелни семейства и пчелини. В най-добрия случай обаче загубата не е малка, тъй като при загиването на летящите пчели реколтата на мед и восък се губи, а освен това и възстановяването на засегнатите от отровите пчелни семейства е проблематично, тъй като това зависи от пашата и беритбата по-късно в съответната година.

Пчелите биват отравяни с химични средства, когато бъдат засегнати непосредствено по време на пръскането и напрашването, когато събират и използуват цветен прашец и нектар, в които е попаднала отровата, а също така, когато дойдат в контакт с напрашени или напръскани вече растителни части.

Най-малка опасност за пчелите съществува при зимното пръскане на овощните дървета, тъй като то се извършва рано преди цъфтежа и пчелите не посещават овощните дървета, а най-голяма — когато пръскането съвпада с цъфтежа — през пролетта излятото. Това се отнася и до останалите медоносни селскостопански растения, ако борбата се провежда по време на цъфтежа.

От всички начини за провеждане на борбата най-опасни за пчелите са праховидните средства и напрашването с помощта на самолети, тъй като дори и при по-слаб вятър струята от праха се отнася надалеч и може да попадне в съседни площи, които се посещават от пчелите. Това се случва например при напрашване на горите.

От средствата за лятно пръскане на селскостопанските растения, отровни за пчелите, най-употребявани у нас химични средства за борба с вредните насекоми са ДДТ, хексахлоранът и органо-фосфорните препарати (Е-605 форте, паратйон и др.). Практически неотровни за пчелите са никотиновите средства, продължителността на действието на които е малка, така наречените акарицидни средства, които се използуват за борба с растителноядните акари (паячета) — еризит, соол, тедион, хлорбензилат и др. Също така практически неотровни са редица средства, които се използуват за борба с гъбните болести по растенията: фуклазин ултра, аспор, цинеб, помарзол форте, помарзол-3 форте, каптан, верит конц., ТМДТ-тиуран и др.

Известен напредък е постигнат в чужбина в създаването на средства за борба с вредните насекоми, които практически са безвредни за пчелите. Такива са например токсафеновите препарати, холфидал и тиодан, от които най-перспективни са първите. Досега обаче те не са внасяни у нас.

При отравяния на пчелите част от тях умират по пътя и изобщо не могат да се завърнат в кошерите си, а други при пристигането падат пред кошерите. Засегнатите от отровата пчели отначало най-често са силно възбудени, правят опити да хвръкнат, но не успяват, обръщат се настрани или на гръб, постоянно движат краката си и най-сетне умират. При масово отравяне понякога в кошерите и пред тях има голямо множество умрели пчели.

За да се избягнат отравяния на пчелите при борбата с вредителите по растенията, от най-голямо значение е да се спазват законоположенията в нашата страна, по силата на които преди всичко и най-важно е да не се извършва пръскане и прашене на растенията по време на цъфтежа. В това отношение трябва да се установи пълна съгласуваност между органите по растителна защита и пчеларите. На второ място трябва да се избягва често наблюдаваното у нас явление културите да се пръскат безразборно и по време, когато това не е от полза и за опаз­ването на растенията от вредители. Други важни мерки, които трябва да се вземат, за да се опазят пчелите, са следните:

Своевременно да се уведомяват пчеларите и стопанствата за мероприятията по растителна защита (10 дни преди пръскането или напрашването), като се посочат районите, сроковете и средствата, с които ще се води борбата.
Когато това е възможно, да се пренесат кошерите вън от застрашените зони, например на разстояние 10 км, при което кошерите да бъдат така подготвени, че да се избягнат всякакви загуби от задуша­ване на пчелите, и да се осигурят превозни средства за целта.
Изолиране на пчелите в кошерите в срок до 3 дни, като на пчелните семейства през този срок се осигури храна, вода, засенчване и вен­тилация, за да се избягнат задушавания на пчелите.
НЕПРИЯТЕЛИ НА ПЧЕЛИТЕ И ПЧЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ

Пчелна въшка (Braula coeca).Тя е дребна муха, която в резултат на паразитния начин на живот е силно закърняла и няма криле. Тялото й е кълбесто, около 1,5 мм дълго и 2 мм широко, с червен цвят. Пчел­ната въшка е паразит по пчелите-работнички и._майката, а много по-рядко и по търтеите. Краката й са така устроени, че с тяхна помощ тя се прикрепва здраво по_гръбната страна и главно на мястото на съчленяването на главата с гръдния дял и на гръдния дял с коремчето. На стъ­палните членчета на краката й се намират гребенчета, с които тя просто се впива в тялото на пчелите.Най-много се среща по майката, по тялото на която понякога се намират по 10 и повече въшки. Вредата от пчел­ната въшка се състои в това, че тя дразни пчелите и майката, от което те се безпокоят силно, майката от това намалява снасянето на яйцата, а при силно нападение може и да загине. Дразненето се състои в това, че те предизвикват отделянето от устата на майката и пчелите на нектар и млечице, което използуват за храна.

Пчелната въшка развива годишно няколко поколения, но в по-голямо количество се среща през лятото и есента, когато времето е топло. Яйцата си пчелната въшка снася по питите и в остатъците от восъка по дъното на кошера. Ларвите се развиват главно в остатъците и във восъчните капачета на килийките с мед, в които правят ходове. Тези ходове са много тесни и изобщо малки, но са ясно видими от вътрешната страна на капачето.

Борба. За да не се допусне разпространение на пчелната въшка, което може да стане при изкуствено деление на семейството и пренасяне на пити с пчели от едно семейство в друго, чрез пчели-крадци, блуждаещи пчели и пр., нужно е при горните манипулации да се борави със семейства, които нямат въшки, а също да не се допуска поява на кражба при пчелите. На пчелина и в кошерите да се поддържа голяма чистота, като редовно се почистват дъната на кошерите и се унищожават яйцата, личинките и какавидите на пчелната въшка, които живеят в капачетата, като питите с мед в нападнатите от пчелната въшка се­мейства често се разпечатват и капачетата се събират и претопяват.

При по-масова поява на въшките се препоръчва третирането на пчелните семейства с нафталин й камфор. За тази цел три вечери поред на дъното на кошерите се постила хартия и върху нея се наръсва по 15—20 г нафталин. На сутринта хартията се изважда и падналите върху нея упоени въшки се унищожават. При използуване на нафталин дозата му не трябва да бъде по-голяма, защото може заедно с въшките да пострадат и пчели. Затова се препоръчва първоначално да се опита с по-малки дози и след това дозата да се увеличава. Със същата цел кошерите може да се опушат вечер с тютюнев дим, който се получава при изгаряне на малко тютюн в пушалката, с ‘която се вкарват едно-две кълба в кошера. Напоследък съветските специалисти Алексеенко и Бакай препоръчват за борба с пчелната въшка семействата да се третират с тимол. Тимолът се използува чрез изпарение. За тази цел се поставя в марлена торбичка по около 60 г се закачва в кошера за изпаряване в продължение на около 2 часа или се изгаря в количество около 2 г на семейство, като се поставя също в пушалката. И при използуването на тимола обаче има опасност за умъртвяване на пчели, ако не се спазят дозите и ако условията не са подходящи. Третирането обикновено се прави при температура на околната среда към 18°С. И тук при всеки отделен случай трябва да се направят предварителни изпитвания върху отделни семейства и след това да се приложи към всичките.

Мравки. Различните мравки са досадни неприятели на пчелите. Те безпокоят пчелите и се хранят с меда. В занемарените пчелини и кошери те се заселват и могат да образуват гнезда, а понякога нанасят големи щети, като нападат кошерите организирано. Има и такива мравки, които нападат и самите пчели или пилото и ги унищожават, тъй като са хищни и хранят себе си и личинките си с тях. Такава е например така наречената миризлива мравка, която е опасна за пчелните семейства в горските райони, където има пчелини.

За борба с мравките се препоръчват различни средства — унищожа­ване на гнездата, недопускане покачването им в гнездата, отравяне с отровни средства и др. Гнездата може да се унищожат, като се залеят с гореща вода или петрол вечерно време и през пролетта. За да не се покачват-мравките, по кошерите, краката им се поставят в специални пръ­стени панички с петрол. Отровните примамки се правят от разреден мед или захарен сироп, в който се поставя мишеморка (А52О3) или други разтворими отрови. Отровните примамки се поставят в консервени кутии с капаци, които са надупчени, за да не могат пчелите да влизат в тях. Добро средство при много от мравките е напрашването с ДДТ. С него се напрашва почвата под кошера, пътя на движението на мравките, местата около гнездата и самите гнезда на мравките, но така, че да няма опасност на същите места да кацат пчелите. За отпъждане на мравките се препоръчва още натриване дъната на кошерите с лук, поставяне на дъното готварска сол или посипване около кошерите на калиев сулфат.

Трябва да се има предвид, че някои видове мравки са много полезни, тъй като изтребват вредните насекоми. Затова не бива да се унищожават безразборно и повсеместно мравките освен в случаите, когато това действително се налага.

Между насекомите неприятели на пчелите са стършелите и осите. Стършелите са опасни неприятели на пчелите в районите, където те се срещат в голям размер. Те нападат смело пчелите по време на полетите им, когато са кацнали по цветовете на растенията или по предвходните дъски, и ги унищожават, като се хранят с тях и с меда в тяхната медова гушка. С пчелите те хранят и своите личинки. Особено опасни са през есента, когато се срещат в по-голям брой. Тогава те може масово да налетят на пчелините, кацат по кошерите, предизвикват излизането на пчелите от тях и ги унищожават. Осите са по-малко опасни и главно през есента. Самите оси се хранят с меда и за тази цел навлизат в кошерите. С пчелите хранят личинките си. .

Борбата срещу осите и стършелите се състои главно в издирване и унищожаване на гнездата им в хралупите на дървета, в земята, в каменните зидове, под стрехите, в таваните на постройките и пр. За същата цел се препоръчва и улавяне на осите с бутилки с разреден мед или захарен сироп. Бутилките се окачват на дървета около пчелина. Ако в тях се налее оцет, който привлича осите, пчелите не налитат в бутилките.

Пчелен вълк (Philantus triangulum). Пчелният вълк външно е много сходен с осите. Това насекомо прави гнездата си в земята и главно в песъчливи терени, обрасли с оскъдна растителност, и в места с южно разположение. Гнездата са дълбоки до 30 см. Самите възрасти насекоми се хранят с нектара от медовите стомахчета на пчелите, за което нападат пчелите по време на летежа им и ги убиват чрез ужилване. По време на отглеждане на личинките те са много опасни, тъй като масово унищожават пчелите, с които хранят личинките си.

Борбата срещу тях е много трудна и се състои в унищожаването на гнездата.

От птиците най-голям неприятел на пчелите е пчелоядът (Merops apiaster). Това е красива насекомоядна птица с дълъг и остър клюн, дълги криле и пъстро оперение. При летеж издава неприятни звукове. У нас птицата е позната още под името бреговица, фригория или дъждовник. Тя е прелетна, но прави гнезда у нас. Прави дълбоки ходове в бреговете на реките, които достигат дори до 2 м дълбочина и често на недостъпни места. Среща се почти в цялата страна, но особено в Северна България, където почвите са льосови, а също покрай бреговете на Марица, Струма и др. Основната храна на тази птица са пчелите, които улавя по време на летежа. Често пъти се събира на големи ята и за­дружно напада цели пчелини, като унищожава маса пчели. В такива случаи птиците не се страхуват от нищо и ако бъдат пропъдени, веднага се връщат на първоначалното място, кацат и по самите кошери, за да принудят пчелите да излязат навън, и не може да бъдат прогонени нито с викове, нито с шум, нито дори с гърмежи. Това е най-вредната за пчелите птица, но по неразбиране е поставена в списъка на птиците, покровителствувани от закона за лова.

Най-сигурната мярка за борба с птицата пчелояд е избиването й с огнестрелно оръжие и унищожаване на гнездата й. По закона за лова избиването й е позволено само около пчелините и в районите им на разстояние 300 м от тях. Трябва да се обърне внимание, че птицата

пчелояд не може да бъде обект на закона за лова и ограниченията пи отношение на нея в същия закон трябва да се премахнат.

Други птици, но в значително по-малък размер, вредни за пчелите, са осоядът (Pernis apivorus) и сврачките (Lanius). Понякога неприятели на пчелите са и лястовиците, домашното врабче и домашните птици (кокошките), но в повечето случаи срещу тях не се налага да се предприемат някакви особени мерки за борба.

Восъчен молец. От неприятелите на пчелните продукти най-голямо значение имат восъчните молци, които у нас са застъпени с четири вида, но от тях по-разпространени са големият,.и.малкият>8 восъчен молец. Те са дребни пеперудки, които са специализирани неприятели и с гъсениците си унищожават восъчните суровини, готовият восък н- особено восъчните пити, които се оставят за съхранение през лятото или през зимата. Гъсениците унищожават восъка, изпридат е восъчни нишки нападнатите пити и ги замърсяват с екскрементите си, с което ги правят негодни за по-нататъшна употреба.

Борба. Поддържане на силни пчелни семейства, в които пчелите се справят лесно с неприятеля. Съхраняване на питите и восъка в добре затворени сандъци или шкафове, като питите предварително се обеззаразяват със серен двуокис — на 1 м3 обем се изгарят около 100 г сяра. Съхраняване на питите в корпуси, между които се постилат листове хартия, наръсени с нафталин. Съхраняване на питите в помещения, които са хладни (с температура, не по-висока от 10°С), сухи и проветриви. Поддържане на голяма чистота в кошерите и отстраняване на всички восъчни отпадъци по дъната.