Когато пчелите започват със създаването на ново поколение в края на зимата и началото на пролетта, е възможно да се получи дисбаланс, който води до болести, които застрашават оцеляването и развитието на кошера.Същата ситуация може да се случи в края на кампанията, в подготовката на кошера за зимата, или когато има внезапно спиране на цъфтежа при пълно развитие.
В тези случаи NEOAPICICLINA , доставя на колонията специални съединения, необходими, за хармоничното му развитие. Предотвратява появата на тези проблеми и помага на кошера, да се възстанови.
наръсете междурамието където се намира пчелното семейство, 20 гр. (2 супени лъжици) на кошер.Повторете 3 пъти на всеки 7 дни, за да се вземат две пълни поколения от развъждането.
Може също да се използва за обогатяване на сиропа. В този случай трябва да се използва на същия ден,3 супени лъжици на всеки литър сироп или твърда храна.

 

Земеделието и безразборното третиране с пестициди, технологията на отглеждане на пчели, околната среда и климатичните промени, които водят до намаляване на храна от природата, селекцията – това са основните фактори, които действат на здравето на пчелите. Преди дни проф. Калинка Гургулова от Националния ветеринарнарномедицински институт в София запозна пчеларите от Белоградчик с основните болести, които се наблюдават у нас.

„Няколко са актуалните заболявания, които са проблем не само за България, но и за Европа, и за целия свят. Съгласно международното бюро по епизоотиите, което е част от Световната организация за здравеопазване на животните, има заболявания, които задължително трябва да се обявяват- заради възможността от съседна страна да се пренесе заболяване, което не се среща в България“, посочи проф. Гургулова.

 


По думите й, появяват се все повече нови болести, които пчеларите трябва да разпознават, в същото време има болести, особено опасни в целия свят, които се пренасят механично. Нозематоза и вароатоза са болестите, които притесняват българските пчелари, а за борба срещу тях е необходима стриктна хигиена.

Появата на акарът „вароа“ който причинява вароатоза при пчелите, датира от 60-те години на миналия век, когаято прониква в Япония и страните от бившия Съветски съюз; 60-70-те навлиза в Източна Европа, в България е обявен през 1971 година, но е наблюдаван в Опитна станция по пчеларство още през 1968 година. Доста по-късно, през 2007 година е установен по пчелите на Хавайските острови. Акарът атакува и пилото, и възрастните пчели, за борбата с него, от особена важност е добрата хигиена.

За да се справят с паразитите и вирусите, пчеларите трябва да третират. Борбата срещу вирусите и акарите при пчелите е целогодишна, с химически препарати се третира през пролетта и есента, а през лятото мерките са механично-биологични. Няма безвредни препарати, затова и строго трябва да се спазват указанията в листовките и карентните срокове, за да се запази чист меда.

За жалост, няма такъв препарат, който е панацея, затова грижовността на пчеларите е от собено значение за доброто състояние на пчелното семейство.

Болестите по пчелите и пилото се разпространяват :

- в района от пчелите: посредством заразени роеве, кражби от болни и отслабнали семейства, посещения на занемарени кошери, пити, заразен мед и др. от пчеларя : чрез търговия със заразени семейства, майки, пчели, инвентар, кошери, подвижно пчеларство.

- в пчелина от пчелите: при кражби, налитане, блуждаене и др; от търтеите при навлизане в чужди семейства, от пчеларя: при присъединяване на здраво с болно семейство, при подсилване с пчели и пило, подхранване със заразена храна, работа със замърсени ръце, дрехи и инструменти и др.

- в кошера от пчелите: при почистване на килийките, хранене на ларвите, пряк контакт помежду им, при хранене на майката и др.

Заразните болести по пчелите и пилото биват: вирусни, бактериални, микотични (плесенни), и паразитни.

Вирусните болести не представляват особено голям проблем за пчеларството, но тяхното познаване и профилактика е добре да се знаят от пчеларите. В последните години с усъвършенстване на изследователските методи се разкриват все повече вируси всред пчелите в световен мащаб. До настояще време са установени и класифицирани 17 патогенни вируса по пчелите.Това са : вирусите на острия и на хроничния паралич, филаментовирозата, мехурчестия гнилец и др.

Острият вирусен паралич (ОВП) е болест на какавидите и младите пчели работнички. Настъпва внезапно по време на пролетното развитие на пчелните семейства. Пред кошера се наблюдават много умрели пчели. Вароатозата спомага за разпространяване и утежняване на заболяването. При утежнена инвазия от вароатоза и вируса на острия вирусен паралич, се наблюдава висока смъртност - дори и на цели семейства. Болните пчели не могат да летят, изпълзяват пред кошера, падат на земята, пълзят, изкачват се по тревата, събират се на купчинки и така остават.

Специфично средство за лечение няма. Извършва се третиране срещу вароатоза, подменя се майката и се засилва семейството.

Хроничен вирусен паралич (ХВП) е заразна болест на пчелите работнички. Проявява се обикновено през лятото и има характерен вид. Пчелите са с отпаднали власинки, поради стремежа на здравите пчели да ги отстранят от кошера и изглеждат черни, като мравки, затова се нарича още и„черна" болест. За развитието на болестта има отношение намаленото количество на прашец в гнездото.

Профилактиката на заболяването се състои в подсигуряване на достатъчно прашец на пчелите. Кошерите да се защитят от пряка слънчева светлина, да се отвори широко прелката и осигури добра вентилация. Добре действа подмяната на майката.

Филаментовирозата е болест на възрастните пчели предизвикано от вирус. В България заболяването все още не е установено, но в Европа се среща в някои страни. Заболяването се проявява по време на зимуването. Заболелите семейства постепенно отслабват. По време на боледуването често умира и майката. Често болестта протича едновременно с нозематозата.

Мерки за борба не са известни. Прави се профилактика на нозематозата и в пчелина се държат само силни пчелни семейства.

Мехурчест гнилец е болест на запечатаното пило, причинява се от вирус. Боледуват обикновено слабите семейства в ранна пролет. Болестта се разпознава по хлътналите и прокъсани капачета на запечатаните килийки. При бъркане с клечка от тях се изважда меxурче изпълнено с течност - оттам идва и наименованието й.

Борбата се води, като силно засегнатите пити с пило се претопяват. Кошерите и инвентарът се дезинфекцират с 4 % разтвор на формалин и се води борба с вароатозата. Гнездата се стесняват, затоплят и се подменя майката.

Незаразно заболяване, засягащо младите пчели кърмачки, протичащо през април и май, по-рядко през лятото.

Наблюдава се най-често след продължително застудяване на времето, предшествано от активен принос на нектар и цветен прашец.Причината за това е невъзможността на пчелите да си осигурят необходимото количество вода или да се освободят от натрупаните в червото фекалии. Липсата на вода нарушава нормалния процес на храносмилането и всмукването на хранителни вещества. Разширеното от прашеца черво притиска въздушните торбички и кръвоносната тръба, вследствие на което дишането и кръвообръщението се затрудняват. При внасяне и на отровен прашец от лютика, млечка, глухарче, токсичните вещества от тях и гнилостните микроорганизми попадат в кръвния ток и предизвикват интоксикация на организма.

Протичането на болестта е остро и зависи от силата на пчелното семейство и броя на младите пчели в гнездото. Последствията са тежки, поради умирането на младите от 3 - 12 дневна възраст пчели. Нарушава се нормалният ритъм на възпроизводството на пчелните индивиди и възможността за използване на пчелна паша, поради загниването на пчелите кърмачки.

Признаци. Характерно за болестта е, че внезапно се загубват голям брой летящи пчели, след продължително застудяване на времето за 7 до 10 дни през пролетта, по-рядко през лятото. Протича за кратко време и след подобряването му или подхранване със захарен сироп преминава.

След подобряване на времето, пчелите масово излизат от кошера. Те са възбудени и угнетени. Правят опит за летене, събират се на купчинки на прилетната дъска. Трепкат с крилца и повдигат нагоре подутите си коремчета. Средното черво на болните и умрелите пчели е без характерните си гънки, подуто и изпълнено с гъста сбита, понякога почти суха, тъмнокафява, подобна на гнила маса. Възможно е при майската болест за късо време да умрат стотици, а понякога и хиляди пчели. Поради това, че майската болест е бързо преходно явление, в много случаи не се лекува.

Мерки за борба - необходимо е при продължително захлаждане на времето през пролетта, да се подхранват пчелните семейства с топъл захарен сироп 1:2,5 - 3 части за водата. Малкото количество от сиропа се пулверизира върху пчелите и питите в гнездото.

Профилактика - да се спазват всички изисквания на ДПчП и следене на метеорологичната обстановка, за да се подпомогнат пчелните семейства при нужда.

Питите се третират по различен начин срещу нозематоза. Тук ще ви представим няколко от тях.

Третиране на питите с оцетна киселина. Прави се 60% разтвор и се слага в контейнер по 2мл на 1л обем, като корпусите се редят един върху друг и контейнера се поставя над рамките. Тъй като киселината е тежка изпаренията и падат надолу по питите.Като преди поставянето на питите в кошера 1 седмица преди това киселината се маха

Друг Вариант на третиране е напръскването на питите с 4% формалинов разтвор, питите се оставят на проветриво място за да се изпари разтвора, измиват се с вода и се поставят в кошерите.