Съществуват стотици видове акари. Проблемът с опаразитяването на пчелните семейства с акари и особено с вароатозния (Varroa Destructor) трябва да бъде решаван ежегодно. Трябва да се знае, че акарите се пренасят много от възбудителите на болестите по пчелите и пчелното пило . По този начин се влошава още повече здравословното състояние на семействата и тяхната производителност.

Акарите не са насекоми, а сродни на тях членестоноги. Възрастните имат по един или два чифта крила и по 3 чифта крачка. Те са свободноживеещи паразити по животните, човека, пчелите, дивите и културните растения. Размерите им са малки, а на някои дори микроскопични. В повечето случаи те са безвредни, но някои видове паразитират по растенията, животните, пчелите, нанасят значителни загуби и пренасят различни болести по човека, животните и пчелите. В пчелните кошери досега са открити над 100 различни вида акари, от които само около 5 % са паразити за пчелите, откритото и запечатанато пило. Голяма част от останалите видове обитават растенията или зърнените складове и случайно попадат и временно остават в пчелното гнездо.

Към тази група спадат още външните акари Акарапус дорзалис, Акарапус ваганс, Акарапус екстернус и сърбежния акар Пиемотес ветрикозус. Акарите, паразитиращи по пчелния прашец са: Тироглифус фарине, Глицефагус доместикус и Карпоглифус посуларум. Те разрушават събрания пчелен прашец и се хранят с него.

При опаразитяване на пчелните семейства с акари, една от главните грижи на пчеларя е трудното им откриване в пчелното гнездо (пило, пити, пчелни индивиди и хранителни запаси). Причината за това са не само малките им размери, но и че те са скрити през по-голямата част от жизнения си цикъл в запечатаното пило, в трахеите или между членчетата на коремчето на търтеите и пчелите. Препорачително е да се използва лупа и внимателно да оглеждат както пчелните индивиди, така и запечатаното пило.

Болестта е незаразна. Представлява отравяне на пчелите, причинено от манов мед. През зимно-пролетния период се проявява с диария, а през лятото и есента с повишена смъртност. Освен отровно, през зимата мановият мед действа вредно на пчелите и с несмилаемите от организма им остатъци. Наличието на голем брой микроорганизми също разстройват храносмилането и понижават защитните сили на пчелите. Поради всичко това перитрофичната мембрана в средния дял на червото се отлепва от стените му, разкъсва се и не може да предпазва от механични и други увреждания клетките, които произвеждат храносмилателни сокове и през които се поемат смлените хранителни вещества. Те се откъсват от стените на червото и изпадат. Поради влошеното хранене през зимата пчелите гладуват и поемат все повече мед, но стават още по-неспокойни. Появява се диария и правят опити за излизане навън, въпреки студа. Голяма част от болните загиват и запушват входа отвътре. При отваряне на гнездото се установяват кафяви зацапвания по питите, рамките, стените на кошера, покривните материали и по самите пчели. Медът в се прокисва и се стича. Коремчето на болните пчели е силно подуто. От него при стискане изтича кафява, неприятно миришеща течност. Средният дял на червото е без гънки, тъмен и лесно се разкъсва.

Значението на мановата токсикоза не се изчерпва само с преките щети, които нанася на пчелините. Болястта е важен фактор, спомагащ за проявяването и по-тежкото протичане на нозематозата, паратифа и други чревни заболявания. Зимно-пролетната смъртност на пчелните семейства при едновременно участие на нозематоза и манова токсикоза може да стигне до 90-100 %. Мановата токсикоза се разграничава от чревните заболявания при лабораторно изследване, както и по по-бързото възстановяване на болните пчелни семейства.

За предпазване от манова токсикоза, а с това и от проявяване и по-тежко протичане на заразни чревни заболявания от съществено значение е през есента да не се допуска манов мед в зимните запаси. Ако е събиран такъв през есента, той трябва да се замени с нектарен мед или със захарен сироп. Добра предпазна мярка е осигуряването на паша в края на лятото и през есента.

Когато пчелите започват със създаването на ново поколение в края на зимата и началото на пролетта, е възможно да се получи дисбаланс, който води до болести, които застрашават оцеляването и развитието на кошера.Същата ситуация може да се случи в края на кампанията, в подготовката на кошера за зимата, или когато има внезапно спиране на цъфтежа при пълно развитие.
В тези случаи NEOAPICICLINA , доставя на колонията специални съединения, необходими, за хармоничното му развитие. Предотвратява появата на тези проблеми и помага на кошера, да се възстанови.
наръсете междурамието където се намира пчелното семейство, 20 гр. (2 супени лъжици) на кошер.Повторете 3 пъти на всеки 7 дни, за да се вземат две пълни поколения от развъждането.
Може също да се използва за обогатяване на сиропа. В този случай трябва да се използва на същия ден,3 супени лъжици на всеки литър сироп или твърда храна.

През зимния период щетите от измиране или отслабване на пчелните семейства са по-големи, отколкото загубите, които нанасят различните болести през лятото или есента. Много са причините и факторите, които предизвикват частичното отслабване или пълното загиване на семействата през зимата. Най-често те представляват комплекс, съчетаващ едновременно причините и факторите при проявяването му. Някои се дължат на заразни заболявания като например - чревните (нозематоза, амебоза, паратиф, грегариноза), и в по-малка степен плесенните. Косвените щети се причиняват от вароатозата.

Друга група причини настъпват от различни форми на гладуване (недостатъчни, неправилно разположени, кристализирали, ферментирали и други запаси, безпокоене на пчелите, осиротяване и др. Причина за отслабването може да бъдат още недоброкачествените въглехидратни запаси (прокиснал и манов мед, късно подаден и непреработен захарен сироп, пренесен в питите плодов сок (от грозде, плодове и др.). Недобре отремонтираните и прогонени кошери (вследствие на това влошена вентилация и повишена влажност) също влияят върху състоянието на пчелните семейства.

Сериозни щети може да се причинят и от неспазването на технологичните изисквания на добрите пчеларски практики за правилно отглеждане и експлоатиране на пчелните семейства, особено в края на лятото и през есента и при подготовката им за зазимяване.

Най-често различните фактори и причини не действат самостоятелно и поотделно, а в повечето случаи комплексно, като едни от тях са предпоставка за появата на следващи. Затова и загубите от измиране на пчели или на цели семейства се увеличават.

Всички те (факторите и причините) предизвикват отслабване на защитните сили на пчелите, вследствие на което се намалява и имунитетът им. Възможностите на пчелите и на семействата като цяло да се съпротивляват през тежкия зимно-пролетен период са много по-малки, отколкото през активния сезон. Докато през активния период отделните поколения пчели се подменят през 35-48 дни, то през пасивния, който трае 5-6 месеца, трябва да презимува едно единствено поколение.

Поради това едно от най-важните мероприятия за предпазване на пчелните семейства от зимно-пролетната смътност е зазимяването на семействата с колкото може повече млади пчели, неизтощени от отглеждането на пило, събирането на нектар или преработването на големи количества захарен сироп и плодови сокове (от грозде, плодове и др.). Предимството на тези пчели, е че имат достатъчно белтъчно-мастни запаси в "мастното" си тяло, които им подсигуряват в голяма степен наличието на съпротивителни сили (имунитет) срещу тежките условия и вредните фактори през зимата. Те (белтъчните запаси) ще им служат за отглеждането на първото пролетно пило в края на пасивния период. Чрез тях ще се извърши постепенната подмяна на старите, с млади току-що, излюпващи се пчели.

За да предпазят успешно семействата от зимно-пролетната смъртност, пчеларите трябва да провеждат пчеларски практики съобразени с изработените и затвърдени през хилядолетията безусловни рефлекси и приспособления на пчелите и на семействата. В противен случай ще им нанасят все по-големи щети.

Друго важно мероприятие е отглеждането на пчелите, т.е настаняването им в хигиенни, сухи, дезинфекцирани гнезда с достатъчни качествени пълноценни и правилно подредени хранителни запаси от пчелен мед и прашец.

Третото, но не и по-малко по важност мероприятие, е да се подсигурят всички условия за спокойно зимуване на семействата, включващо наличието на млади и жизнени пчелни майки.

Четвърто мероприятие, което трябва да се провежда постоянно, е отглеждането и развъждането на здрави, силни, жизнени и високопродуктивни семейства. По този начин ще се изключат възможностите за попадането на болестотворни микроорганизми в хранителните им запаси през лятото и есента.

При съмнение, че такива микроорганизми (ноземни спори, амебни цисти, паратифни или септицимийни бактерии) може би има (поради боледуване през минали сезони), трябва незабавно да се потърси помощта на ветеринарномедицинските органи, за да могат да се проведат оздравителни мероприятия през лятото и есента.

По този начин няма да се допусне развитието им през зимния период. За целта е необходимо предварително да се извърши дезинфекция, лекуване, обновяване на гнездата с новоизградени пити, профилактично третиране с необходимите ветеринарномедицински продукти (под контрола на ветеринарния лекар) през есента и рано през следващата пролет и др.

След презимуването на лекуваните семейства се придават повече основи за градеж на нови пити при обилно нектароотделяне. Така до есента ще може да се освободи гнездото от старите, в които е имало зараза. Преди зазимяването тези семейства трябва да се подхранват подбудително и да се запасят с лечебен сироп срещу констатираната в миналото болест. В планинските масиви (Странджа, Лудогорието и др.), където в края на лятото пчелите са внесли в гнездата си манов мед е много важно той да се отнеме и да не се оставя в кошерите.

Ако не може да се замени, питите с такъв мед да се изместят в краищата на гнездото, за да се консумира след иззимуването, когато пчелите се облитат. По този начин ще предпазим пчелните семейства от манова токсикоза, което е много важно профилактично мероприятие против ранното и тежко протичане на чревните заразни болести с условен характер - нозематоза, амебоза, паратиф и др. Това има особено значение при тежките и продължителни зими. След центрофугиране на меда от последната главна паша е необходимо да се третират семействата, с ветеринарномедицински продукти не по-късно от края на август против вароатоза. Най-голямо значение за предпазване на семействата от зимно-пролетната смъртност има правилното прилагане на технологията на добрите пчеларски практики, за целогодишно поддържане на здрави, силни, жизнени и високопродуктивни пчелни семейства.

Не трябва да се забравя от пчеларите, че прекомерното увеличаване на производителността на семействата и тяхното преексплоатиране успоредно с положителните води и до някои отрицателни резултати - поява на така наречените болести на интензивното пчеларство, в чиято основа стоят отслабените сили на организма. По този начин преексплоатирането на пчелните семейства накрая се заплаща много скъпо - висока зимно-пролетна смътност, отслабени семейства и ниска продукция!

 

Земеделието и безразборното третиране с пестициди, технологията на отглеждане на пчели, околната среда и климатичните промени, които водят до намаляване на храна от природата, селекцията – това са основните фактори, които действат на здравето на пчелите. Преди дни проф. Калинка Гургулова от Националния ветеринарнарномедицински институт в София запозна пчеларите от Белоградчик с основните болести, които се наблюдават у нас.

„Няколко са актуалните заболявания, които са проблем не само за България, но и за Европа, и за целия свят. Съгласно международното бюро по епизоотиите, което е част от Световната организация за здравеопазване на животните, има заболявания, които задължително трябва да се обявяват- заради възможността от съседна страна да се пренесе заболяване, което не се среща в България“, посочи проф. Гургулова.

 


По думите й, появяват се все повече нови болести, които пчеларите трябва да разпознават, в същото време има болести, особено опасни в целия свят, които се пренасят механично. Нозематоза и вароатоза са болестите, които притесняват българските пчелари, а за борба срещу тях е необходима стриктна хигиена.

Появата на акарът „вароа“ който причинява вароатоза при пчелите, датира от 60-те години на миналия век, когаято прониква в Япония и страните от бившия Съветски съюз; 60-70-те навлиза в Източна Европа, в България е обявен през 1971 година, но е наблюдаван в Опитна станция по пчеларство още през 1968 година. Доста по-късно, през 2007 година е установен по пчелите на Хавайските острови. Акарът атакува и пилото, и възрастните пчели, за борбата с него, от особена важност е добрата хигиена.

За да се справят с паразитите и вирусите, пчеларите трябва да третират. Борбата срещу вирусите и акарите при пчелите е целогодишна, с химически препарати се третира през пролетта и есента, а през лятото мерките са механично-биологични. Няма безвредни препарати, затова и строго трябва да се спазват указанията в листовките и карентните срокове, за да се запази чист меда.

За жалост, няма такъв препарат, който е панацея, затова грижовността на пчеларите е от собено значение за доброто състояние на пчелното семейство.