ЕСЕННИ ГРИЖИ И ЗАЗИМЯВАНЕ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА

В края на последната главна паша и веднага след нея пчелните семейства са с много голямо количество пчели-работнички. Тъй като по време на пашата те са работили много усилено, повечето от тях са стари и износени. Затова значителна част от тях не доживяват до настъпването на зимата. Успешно могат да презимуват само пчели, които не са участвали в главната паша и не са отглеждали пило. Това са пчелите, отгледани през втората половина на август, септември и началото на октомври. Тези пчели са физиологично млади. Затова основна грижа на пчеларя е да се осигурят условия за отглеждане на повече пило през август и септември. Това е свързано с необходимост от млада и качествена пчелна майка, наличие на свободни килийки за снасяне и поддържаща паша. Ежедневният принос на нектар и цветен прашец стимулира яйценосната дейност на майката. Когато отсъства поддържаща паша се налага да се извършва есенно подбудително подхранване. Целта е да се имитира приток на нектар, какъвто практически няма.

 

След прегледа започва да се извършва подбудителното подхранване. То е резултатно само, когато майката още не е ограничила снасянето на яйца. Семейството се подхранва през ден с по 250-300 мл сироп или през 5-6 дни с по 500 мл сироп.

Настъпи време да се извърши основен преглед на пчелните семейства. Той се прави рано сутрин или привечер без да се създават условия за кражби. При необходимост се извършва частично стесняване на входовете и вдигане дъната на кошерите, ако са били спуснати. При прегледа се обръща внимание на количеството и качеството на пилото, здравословното състояние на семейството, качеството на пчелната майка и количеството и качеството на меда и прашеца, както и разположението им в гнездото. Не се препоръчва разместване на питите в гнездото освен изваждане на тези с малко (под 1,5 кг) мед и замяната им с пити с мед от резерва. Разместването е рационално само когато се цели да не се прекъсват хранителните запаси от единия до другия край на гнездото.

 

Ако има маломерни пити с мед се дават на семействата, като се разпечатват и се поставят зад преградната дъска. Такова подхранване е по-ефективно от подхранването със сироп. Подхранването се прави привечер, тъй като през този сезон кражбите между пчелите са много често явление. Подхранването не трябва да продължава дълго, тъй като може да се получи обратен ефект – да се изтощят пчелите, които ще зимуват. То трябва да приключи около един месец преди излюпването на последните есенни пчели. След това тези пити се изваждат от кошерите, за да не направят пчелите гнездото върху тях.

 

След приключването на подбудителното подхранване и есенното развитие на пчелните семейства се извършва главния есенен преглед и сформирането на пчелното гнездо. Прави се през тих и топъл есенен ден, но не по-късно от края на октомври. В гнездото се оставят толкова пити, колкото може да бъдат покрити от пчелите. Питите трябва да са с кафяв или светлокафяв цвят и с правилно изградени работнически килийки, в които са отгледани поне 4-5 поколения пчели. В тях да има достатъчно мед и прашец, но да не са пълни. Пчелите зимуват лошо на нови пити и такива пълни изцяло с мед. Приблизително една трета от долната част на питата трябва да бъде празна. Там ще се сформира зимното кълбо, а консумацията на храната ще бъде по посока нагоре. Обикновено гнездото се формира от южната или западната страна на кошера. По-слабите семейства се оставят да зимуват в средата на кошера, а размерът на гнездото се ограничава с преградни (а) дъски (а). Силните пчелни семейства не се нуждаят от специални затоплящи материали. По-добре е те да се поставят над възглавницата, а зад преградната дъска да се постави само парче стериопор с размерите на преградната дъска, опираща плътно до страничните стени и дъното на кошера.

Кошерите се поставят на подложки, високи 20-25 см от земята с лек наклон напред. Входовете им да са с посока юг-югоизток за предпазване от студените ветрове. Входовете се стесняват според силата на семействата (4-8 см) и се поставят мишепредпазителите.