ХРАНИТЕЛНИТЕ ЗАПАСИ ПРЕДИ ЗАЗИМЯВАНЕ

След приключване на последната главна пчелна паша започва периодът на подготовка за зимуване на пчелните семейства. От неговото правилно провеждане зависи успешното зимуване, пролетното и по-нататъшното развитие на пчелите.

За кратко време /от началото на август до средата на септември/ пчеларят трябва да извърши много пчеларски практики: сваляне на магазините /корпусите/; извършване на основен предесенен преглед /преценяване силата на пчелното семейство, годността на пчелната майка, количеството на пилото, здравословното състояние на пилото и семейството, количеството и качеството на хранителните запаси/; установяване състоянието на кошера; пререждане на питите в гнездото; подбудително подхранване и др.
Основната грешка, която се допуска от младите и неопитни пчелари, а и от пчеларите-професионалисти, е неправилната оценка на наличните хранителни запаси в пчелното гнездо – тяхното, качество и количество. Не на последно място и състоянието на пчелния кошер.
За да могат пчелните семейства нормално да презимуват и правилно да се развият през следващата пролет е нужно да бъдат осигурени в края на лятото с достатъчни по количество и качество хранителни запаси /пчелен мед и цветен прашец/.
Това се постига, като се спазват следните практики:
А. Относно качеството на хранителните запаси:
– Не по-малко от 75% от меда, който ще остане в кошера, трябва да е запечатан.
– Оставят се в гнездото питите с нектарен мед, който е и запечатан /и пити с мед и прашец/;
– Изваждат се питите с кристализирал и прокиснал мед. Пчелите не могат да го използват през зимата за храна.
– Отстраняват се всички пити с манов мед и се центрофугират. В противен случай пчелните семейства, зимуващи върху такъв мед, боледуват от манова токсикоза или нозематоза.
Б. Относно количеството на хранителните запаси:
– На едно плътно междурамие пчели е необходимо да се оставят през есента по 2-2,5 кг мед. Общо за пчелното семейство 15-20 кг, в зависимост от силата му и района. Излишните пити се изваждат и съхраняват. Подават се при нужда в края на зимата и през пролетта. Когато се определя количеството на меда и цветния прашец е важно да се има предвид, че те трябва да са достатъчни, не само за зимния период, но и за пролетта до настъпване на първата главна пчелна паша.
– Количеството на меда се определя окомерно, или като всяка пита се претегля с ръчно пружинно кантарче /докато се придобие опит/.
– Една пълна запечатана плодникова пита от система Дадан-Блат съдържа средно 3,6 кг мед, а една пита от многокорпусен кошер -2,5 кг.
След извършване на основния предесенен преглед, ако се окаже, че наличните запаси са недостатъчни, те се попълват. Преди това се подрежда гнездото, за да се даде възможност на пчелите да запечатат дадената им храна /мед, медов или захарен сироп/.
Попълването на запасите се извършва през периода на подбудителното есенно подхранване, но не по-късно до средата на септември.
За целта се приготвя захарен сироп в концентрация захар 1,5 – 2 кг : 1 л вода. Подаването му се извършва в големи дози до 3-4 л от сиропа наведнаж – двукратно или трикратно. Сиропът се дава привечер, а при дъждовно и хладно време – сутрин и вечер. Необходимо е да се спазват правилата срещу появата на кражби. На слабите семейства, за да не се изтощят пчелите, се подават запечатани пити с мед.
Разположението на хранителните запаси в гнездото може да се извърши по следния начин:
– В средата на гнездото се поставят по 2-3 плодникови пити с по 2-2,5 кг мед, а от двете им страни по 2-4 плодникови пити с по 3-3,5 кг мед, /в зависимост от силата на пчелното семейство/. Когато температурата през зимата се понижи под 14°С, пчелите се разполагат и образуват кълбото си в средните пити.
– При по-малки хранителни запаси през есента, средните пити трябва да бъдат с по 3-3,5 кг, а отстрани – с по 2-2,5 кг мед.
Не по-малко значение за успешното презимуване на пчелните семейства има състоянието на пчелните кошери.
Те трябва да са здрави „без пукнатини, цепнатини и отвори“. Старите кошери през август и септември се ремонтират и боядисват. Поправят се покривите, за да прилягат плътно върху плодника. Дъната се притягат много добре. Кошерите се поставят върху поставки /високи 10-15 см/, като се накланят леко напред /за лесно оттичане на дъждовната и снежната вода/. Входовете на кошерите трябва да са обърнати на юг, за да се огряват по-добре от обедното слънце, с което пчелите се подтикват към по-редовно облитане.
нашето пчеларство понася още значителни загуби от зимно-пролетната смъртност, причинена от неправилно зазимяване, гладуване, диария, манова токсикоза, осиротяване и др. Поради тези причини всяка година загиват напълно или отслабват и стават непродуктивни не по-малко от 2-2,5%, а през някои години и до 4-5% от наличните в страната пчелни семейства. Пчелните семейства най-често умират от глад и влага през тежките зимни месеци.
Не бива да се забравя, че основният фактор за успешното презимуване на пчелните семейства е пчеларят. Той не трябва да допуска зазимяването на семействата върху некачествени и недостатъчни по количество хранителни запаси и в непрогонени пчелни кошери.