Още през втората половина на зимата повечето от пчелните семейства се нуждаят от помощта на пчеларя. При нашите климатични условия през януари в семействата вече се явява пило. Това става причина при застудяванията пчелите да се концентрират върху него, за да го топлят. Събирането на пчелите в центъра на гнездото довежда до консумиране на всичките запаси там и до откъсване от храната на съседните пити. При продължителните застудявания през февруари и първата половина на март някои от семействата са обречени на гладна смърт, въпреки че в крайните пити може да има значителни количества хранителни запаси. Това най-често се получава, когато при зазимяването гнездото не е добре стеснено, а са оставени много повече пити, отколкото пчелите могат да покрият и хранителните запаси са били неправилно разположени - в центъра по-празните пити, а в краищата по-пълните.

За да се подпомогнат пчелните семейства, през втората половина на зимата трябва да им се даде храна непосредствено до пилото, което може да стане по няколко начина. Единият от тях е да се постави кърмова маса (тесто) непосредствено над самото пчелно кълбо независимо от външната температура (дори и при -10, -15°С). Друг начин за подпомагане на семейството е да се поставят от двете страни на пилото пити с мед - било от крайните пити на самото гнездо (чрез преместване), било от резервните, оставени през есента в склада. Когато обаче няма медови пити, целесъобразно е да се поставят пити, напълнени в горната си половина със захарен сироп, приготвен от 2 части захар и 1 част вода, като във всяка се налее поне по 1 кг сироп. Това подпомагане обаче може да се приложи само при температура над 0°С, при която няма опасност разкъсаното при разместването на питите зимно кълбо да не се оформи отново.

За пчеларите, които нямат възможност да посещават по-често пчелините си, е целесъобразно да се комбинират двата начина - поставяне на пити с мед (сироп) от двете страни на пилото и кърмова маса точно над питите с пило. В този случай количеството на кърмовата маса може да бъде и 0,5 кг, ако питите, поставени до пилото, имат по около 1 кг мед. Даването на храна за спасяване от гладна смърт е особено наложително при многокорпусния кошер, защото питите са по-тесни и винаги храната се привършва с появата на пилото.

През втората половина на февруари и началото на март пчеларят трябва да използва някой по-топъл ден, за да провери дали всяко семейство има майка и какви са хранителните му запаси, т.е. да извърши осведомителния преглед на пчелното семейство. По поведението на пчелите на входа и особено при откриването на гнездото по-опитният пчелар веднага се ориентира има ли майка в семейството, или то е осиротяло. Осиротялото семейство издава силен шум, пчелите са пръснати по питите, пълзят около входа и по предната стена на кошера. За да се увери, че в семейството има майка, пчеларят трябва да извади една или две от централните пити в гнездото и да провери има ли на тях пило. Ако на първата извадена (от центъра на гнездото) пита има запечатано работническо пило, това показва, че в семейството има майка и не е необходимо да я търси (нито да проверява втора пита). Ако обаче на питата има само открито пило, необходимо е да проследи яйцата в килийката. При наличието на майка в килийката има само по едно яйце, поставено точно в центъра на дъното на килийката. Ако има повече яйца в килийката, те са от пчели-търтовки (което рядко се наблюдава през февруари). Обикновено пчелите-търтовки снасят по-късно през втората половина на март, след установяване на по-топло време. При невъзможност да се ориентира по яйцата пчеларят трябва да потърси и самата майка, като провери всички пити.

При откриване на осиротяло семейство незабавно трябва да му се придаде запасна майка заедно с пчелите. Ако няма запасна майка, осиротялото семейство трябва да се придаде към друго семейство. През февруари и първата половина на март не бива да се разчита, че осиротялото семейство може да се спаси, ако му се даде пило от друго семейство. Пчелите ще отгледат свищева майка, но тя ще остане неоплодена, ще започне да снася само търтеево пило, пчелите ще се изтощят и към края на март - началото на април семейството ще загине. През втората половина на март подобно спасяване може да стане, но от такова семейство продукция почти не се получава.

След започване постоянния летеж на пчелите (края на февруари - началото на март) вниманието на пчеларя трябва да бъде насочено към мерки, целещи активизиране на яйцеснасянето на майката. Снасянето на яйца от майката изцяло се регулира от пчелите. Ако те й дават млечице, отделено от техните жлези, майката снася големи количества яйца, и ако я оставят да се храни сама с мед, тя не може да снася - няма хранителните вещества, от които да изгражда яйцето в своя яйчен апарат. Първите снесени през зимния период яйца обикновено са за сметка на резервните хранителни вещества от организма на майката, но след това те са само за сметка на пчелното млечице от пчелите-работнички.

Пчелите обаче отдават млечице от жлезите си само когато са включени в активна работа, т.е. когато летят активно. Тогава те поемат повече храна, за да имат необходимата енергия, и част от енергията активизира и техните жлези. Колкото по-обилно се хранят пчелите (като поемат мед или захарен сироп и цветен прашец), толкова повече млечице отделят. Щом като се отделя много млечице, пчелите хранят обилно майката с него и тя е в състояние да образува в организма си голямо количество яйца, които снася в килийките на питите.

Щом като на пчеларя е ясна тази биологична връзка между активната работа на пчелите, отделянето на млечице, храненето на майката и снасянето на яйцата, той е в състояние да се намесва активно в живота на пчелното семейство още от края на зимата - чрез подхранванията на пчелните семейства. Когато се дава храна на пчелите (било медова разпечатана пита, или захарен сироп), те започват да я пренасят в гнездото, т.е. започват активна работа. Когато в природата (района около пчелина) няма цъфтяща растителност или когато не получават сироп или разпечатан мед, пчелите водят възможно най-пасивен живот, намалява се яйцеснасянето, забавя се развитието на пчелното семейство.

Следователно основната грижа за пчелите през пролетта е, преди още в природата да има цъфтяща медоносна растителност, да ангажира пчелите с активна работа. Най-леко това се постига чрез подбудително подхранване с предварително разпечатани медови пити и със захарен сироп. Важно е как най-ефективно да бъде извършено подбудителното подхранване с най-малък разход на средства и труд да се получи най-голяма полза. Тъй като любителят-пчелар се грижи за неголям брой семейства, трябва да използва най-ефективните от гледна точка на биологичните изисквания на пчелното семейство начини на подбудително подхранване независимо от трудоемкостта при приложението им.

Научно е доказано, че активното подбудително подхранване трябва да започне 60-65 дни преди началото на главната паша. Това е особено наложително за районите с акациева и друга ранна главна паша. Най-добър ефект се получава, когато на семействата се дава всекидневно по 150-200 г топъл сироп (1:1). Не всички пчелари обаче имат възможност да подхранват всекидневно пчелите. Ето защо се прилагат според възможностите различни начини на подхранване - един или два пъти седмично наливане по една хранилка (съдържаща 700-800 г сироп), даване големи дози в специално изработени хранилки еднократно или двукратно и т.н. Ефективно е подхранването с периодично разпечатване на медови пити в гнездото - по 1-1,5 кг на едно разпечатване според силата на семейството. Пчелите разнасят меда около пилото, освобождават се площи за снасяне, разкрива се цветният прашец за използване, не се изтощават пчелите за разграждане на захарта (медът е разградени захари) и т.н. Пролетното подбудително подхранване трябва да се съчетава и с допълване на хранителните запаси на по-гладните семейства. В тези случаи се дава по-концентриран сироп (1,5:1 за захарта) в по-големи дози на къси интервали, за да могат пчелите да натрупват от този сироп около пилото известни количества запасна храна, която консумират при силните повратни застудявания през пролетния период, които са често явление за нашата страна.

При семейства, останали без запаси през пролетния период, храната в гнездата трябва да се допълва и с медови пити, а ако такива пити няма - с пити, напълнени с по-гъст захарен сироп (1,5:1). Когато семействата са далече от дома на пчеларя и той не може да ги посещава често, подбудителното подхранване трябва да се извършва с големи дози - пити със сироп и напълване на обикновената хранилка (ако няма специални хранилки за големи количества сироп). Когато в района има цъфтяща прашецодайна растителност, времето позволява на пчелите да летят и в гнездата има по 3-4 кг медови запаси, не е необходимо подбудително подхранване. Ако при същите условия обаче времето не позволява пчелите да летят, подхранване трябва да се прави. При всички други условия подхранването допринася за по-активното развитие на семействата и трябва да се прилага.

Пролетното подхранване а пчелите трябва да се съчетава и с профилактиката срещу гнилцови заболявания, особено ако предишната година в пчелина е имало заболяване.

Успех в развитието на семействата през пролетта се постига, когато се осигурява постъпването и на цветен прашец. Цветният прашец е абсолютно необходим за изхранване на пилото и за активизиране жлезите на пчелите, тъй като в съчетание с меда осигурява пълноценното им хранене. Широко трябва да се използва ранната прашецодайна растителност - естествена и културна. Особено внимание трябва да се обърне за използването на репкото. Друг фактор, от който зависи доброто развитие на пчелните семейства през пролетта, е топлината. За нормалното развитие на пилото е необходима постоянна температура в границите 34-35°С, която пчелите поддържат в питите, където то е разположено. Пчеларят още при осведомителния преглед трябва да подобри възможностите за поддържане на посочената температура чрез концентриране на пчелите в гнездото. Това, се постига, като й гнездото се оставят само толкова пити, колкото се покриват плътно от наличните пчели. При това стесняване трябва да се държи сметка и за хранителните запаси около пилото. В центъра трябва да се оставят питите с пило, а от двете им страни - пити с мед. Всички излишни пити се изнасят зад преградната дъска, като една или две (с около 1 кг мед за нормални семейства) се разпечатват. Много добри резултати се получават и чрез затваряне на междурамъчните пространства отгоре. Това се постига чрез покриването на питите с плат - вълнен или памучен, който се поставя под покривните дъски или възглавницата. Същият ефект се получава и чрез поставянето в междурамъчните пространства на специално приготвени за целта летвички (рейки) с размери 9 на 11 мм, които уплътняват отгоре гнездото. Летвичките са за предпочитане пред плата, тъй като са по-хигиенични и при преглед на семействата не привличат чужди пчели-крадци, както покривката от плат. Подсушаването или подменянето на затоплящите материали над и в гнездото също подобрява условията за по-лесно поддържане на топлината от пчелите.

През март-април трябва да се води и борба срещу вароатозата чрез третиране на пчелните семейства с химични препарати, а през април и чрез механично унищожаване на акарите с помощта на строителната рамка.

Грижите за пчелите през пролетта са решаващи за създаването на силни семейства. Накратко, задълженията на пчеларя се състоят в следното:

осигуряване изхранването на пчелите в края на зимата чрез даване на кърмова маса над самото кълбо (за многокорпусните кошери това трябва да се направи още в началото на февруари независимо от състоянието на времето);
осигуряване на майки или обединяване на осиротелите семейства;
подобряване температурния режим в гнездата, подбудително подхранване, съчетано с допълване на запасите, и профилактично подхранване срещу гнилецови заболявания;
медикаментозно третиране срещу вароатозата;
пренасяне на семействата на ранна прашецодайна паша.
Спазването на всички тези изисквания позволява с настъпването на постоянно топло време през април да се премине към подготовката за главната паша.