Люляк

Разпространен декоративен храст с височина 2-8 метра, със сърцевидни листа и виолетови или бели малки ароматни цветчета, събрани в пирамидални съцветия. Среща се в паркове и градини.

Цъфти през първата половина на юни. Цветчетата отделят много нектар. Въпреки това, тяхната структура – своеобразна тясна фунийка с дължина 8-10 мм., на дъното на която е нектара, не позволява на пчелите да го достигнат с хоботчетата си, поради което някои пчелари считат, че люлякът не е медоносно растение. При благоприятни метеорологични условия люляковите цветове толкова силно отделят нектар, че цветните им фунийки се напълват почти наполовина. В такива години пчелите много активно ги посещават. Също така се случва, че за събиране на нектар от люляка, пчелите използват дупчиците в цветовете, направени от земните пчели.

Цветовете на люляка притежават потогонно, противомаларийно и обезболяващо действие. Листата допринасят за узряването на абсцеси и ги изчистват от гнойта. Отвара от цветове се приема при коклюш и бъбречни заболявания. Листата от люляк са част от основната билкова смес, използвана в народната медицина за лечение на белодробна туберкулоза. Стрити люлякови листа се налагат върху рани, за да заздравеят, а мехлем, приготвен от цветовете, се използва за разтриване при ревматизъм.